Това е една история за Беа и Франциска ( нека ги наречем така). Две сестри, които имат магазинче в квартала. Живеят на втория етаж, над магазинчето. Всяка сутрин в 7 часа отварят вратата към улицата и едно лимоново дърво, което закрива почти цялата фасада. Облечени са в престилки, с равни обувки и вързани коси, винаги усмихнати, винаги готови да поговорят с бабите, с чужденците като мен (говорят няколко езика). Не пропускат да ми подарят я връзка магданоз, я бутилка домашно вино от някоя „изба“ в квартала. В магазинчето може да влезете с кучето си. А днес един дядо пазаруваше с папагала си на рамо. Един такъв зелено -жълт и ме гледаше ококорено. Папагалът, де. Дядото не ми беше удобно да го снимам. Те така си живеят, необезпокоявани от никого.
(Успях да го снимам няколко дни по-късно в парка. Качих снимките във фейсбук страницата. Папагалчето се казва Пепа и ми даде целувка.)
Всеки ден двете сестри слагат на корково табло различни благотворителни каузи и събития от културния живот на града. Събират в стъклен буркан пари за сирачета, за болни, за бедни…Каузите се менят, но бурканчето все си се пълни. Точно до касата е и е удобно да оставиш монети. Продават чанти от плат с типичните майоркински шарки, както и сламени кошници. Всичките им клиенти пазаруваме с такива, защото има надпис, че торбичките им за еднократна употреба струват 8 цента, но вредят на природата. На обяд затварят в 2 за сиеста. Следобед отварят пак и така всеки ден без неделя.
През август затварят за две седмици. Твърдят че имат нужда да отидат на море. На това море, на нашия остров. Как на кое море? Чудят ми се на въпросите. Днес докато пазарувах в магазинчето звучеше Шарл Азнавур с “La Boheme” .
Тези две момичета са вдъхновяващи за мен. С простата радост, която излъчват. С помахването за Bon dia! , когато притичвам покрай витрината за дневната си доза движение, с търпението им всеки път да питам някакви наивни неща за гъбите, за белите патладжани, за онова, в кошницата „как се казва забравих“. И заради това, че днес докато снимах, те елегантно влязоха в склада.
