Разбира се, че бях забелязала Калоян Явашев в Facebook. Колко мъже според вас могат да членуват в група на „мами нинджи“ и да успяват не само да се включват в дискусиите адекватно, но и да разказват истории с перфектната мярка между хумор, самоирония и приключенски авантюризъм? Някои от историите му (например тази за свекървата) изпратих на майка ми, с уговорката хубаво да се посмее, но никога да не си го позволява.
При едно от кратките ми идвания в България Мария Пеева, така познатата на всички ни блогърка, писателка, майка и неуморим извор на вдъхновение, ми подари книгата „Дневникът на един татко звероукротител“. Толкова бях нетърпелива да видя какво друго има да разкаже Калоян за семейството си и приключенията с трите си деца, че още в самолета за Малага я зачетох.
Ами, ако някой беше заснел и качил в youtube как аз се смея с глас, а покрай мен се кикотят и хората, които не четат, щеше да стане като в онези хитови видеа, които заливат нета вирусно. Да оставим на страна, че докато четях приключенията на таткото в Малага, самата аз отивах там. Да не споменавам, че докато четях една смешна история с ЦСКА, самият отбор се качи в самолета..Имаше и други странни съвпадения, но на мен винаги така ми се случва като чета книга. Малко като Алиса. Преплитат се реалностите..Преди да сляза от самолета една от жените на пътеката след мен ме потупа по рамото: „Извинете, мога ли да видя какво четяхте? Така заразително се смеехте..“. Показах й книгата и й казах: „Абсолютно съм сигурна, че ще има и втора…“
Та, няма нужда да ви казвам, че това не е само книга за бащинството, нито че е книга за пътешествия (понеже четете за нея в сайт за пътешествия), нито че е супер книга за бързо справяне с депресивни състояния. Ще ви оставя сами да си й дадете шанс. До тогава…чувствайте се много ощетени, че все още не сте я прочели. Както аз се чувствам прецакана, че трябва да чакам за втора част.
А моята история покрай книгата завършва с това, че четох на глас една глава, опитвайки се да разсмея посреднощ мъжа ми, а той след известно време отвори едното си око и каза: По-тихо се смей, че ще събудиш съседите. Прочети ми пак за как нахранил бабата и заспивай.
*Книгата е издадена от „Софтпрес“, художник е Неда Малева
