Един град, в който такситата са шумахерски бързи, 15-те градуса ти докарват настинка, има музей на бирата и друг на фадото.
Тропически интимно и ветровито, романтично, но далеч от клишето за „спиращи дъха гледки“. Това е усещането за Лисабон. Защото тук всеки, дори и да не е влюбен, може да усети онова пробождане под лъжичката, трепетното очакване за среща, което се носи с фадото из улички, площади и балкони.
Срещнах се за първи път с тази странна смесица от цивилизация, неподправен южняшки дух и история на завоеватели и мореплаватели в една зима, която всички казваха, че е по-студена от обичайното. Тогава все още не беше модерно да си говорим за глобалното затопляне, за тълпите туристи или за икономическата криза, която а-ха, а-ха чука на вратите на 2021. Всичко това е модерно сега. Тогава на път от летището за хотела в центъра на града с шофьорa си говорихме за Роналдо. После за Стоичков. Залагахме „на уж“ за следващия фаворит за „Златната топка“ и пред хотела шофьорът ме попита: „Г-жо, какво работите всъщност?“ . „Сестра на футболист“, отвърнах махайки за довиждане“. „На кой?“ – ходеше след мен шофьорът, и любопитно точеше врат докато ми мъкнеше куфара. „Аз знам много български футболисти“, увери ме, докато се опитваше да ме настигне.
„Не е така известен както заслужава, но пък е по-красив от вашия Роналдо“, намигнах му и се разделихме смейки се.
Ето така ухилена до уши се явих във фоайето на хотела, което беше толкова тясно, че аз, куфарът ми и един небрежно оставен чадър направихме епохално задръстване. Беше вечер и всички гости тъкмо излизаха за чаша вино и спомени. Взех си карта от рецепцията, оставих куфара в стаята си и хлътнах в първата уличка затрупана с маси, младежи с чаши и цигари, танцуващи двойки и витрини на магазинчета, до които за да стигнеш трябва да изкачиш няколко стълби. Трудна задача, защото ако на стълбите не се е излегнало кучето на собственичката, то самата собственичка е приседнала на приказка с приятелки. Разбира се, стълбите служат за естествена маса и лавирането между чаши, пепелници и бутилки вино, може да откаже и заклет шопинг маниак в разгара на януарските намаления. Не ми остана нищо друго освен да извадя телефона си и да потърся къде се хранят вечер лисабонците.
Пет важни причини да отидете в Лисабон:
1. Архитектурата Голяма част от богатството на Португалия се дължи на един мореплавател, Вашку да Гама, който през 1498 г. открива морския път до Индия. Парите от подправки, диаманти и злато потичат към Лисабон и градът бележи небивал разцвет. По-късно към столицата потичат и „реки от златото на Бразилия“. Така центърът Байша се превръща в архитектурно чудо. През 1755 г. силно земетресение и цунами напълно разрушават тази част на Лисабон. Незасегната остава най- старата градска част Алфама, разположена около река Тежу. Португалците влагат много фантазия, пари и работа за да построят наново Байша и околните квартали. И се справят изключително добре, защото години наред площадът Праса до Комерсио носи гордо европейската титла за „най-елегантен“.
2. Графитите
Градът е известен с позитивното си отношение към графити майсторите. Лисабон е гигантска галерия на открито и графити артистите са добре дошли и даже градската управа спонсорира много от изявите им. През 2010 год. общината стартира проект за рисуване върху изоставени сгради. Общинският съвет на Лисабон е пионер в активната роля на публичното изкуство в стремежа си към градско обновяване, така че не е чудно, че португалската столица е по-цветна и по-арт от редица други европейски градове. Едни от най- известните творби са дело на Bordalo II, Ayako, Aryz…Арт туровете из кварталите на столицата набират все повече популярност и са прекрасен начин да усетите ритъма й на живот.
3. Музиката
„Фаду е друг израз на това какво означава да си португалец, който също е удостоен със статут на световно наследство.“
Това пише в един от популярните португалски туристически сайтове. И наистина няма как да си в Лисабон и да не те погълне тази музика идваща от сърцето. Наричана фаду или по- популярното фадо, името й идва от латинското „съдба“. Местните си имат име на това състояние, което те обзема докато я слушаш – saudade – необясним копнеж към нещо загубено, потъване дълбоко вътре в самотата, която всеки от нас носи. Открийте някоя малка tasca и си поръчайте чаша порто докато се вгелждате в лицата на китаристите и се опитвате да си спомните има ли чак толкова голяма любовна мъка за която да си струва да се пее така красиво.
4. Виното
Макар че го слагам чак на четвърто място виното в Лисабон е сериозна причина да хванете самолета от всяка точка на света и да се запишете за винен тур из столицата. Дори и да не правите сериозна разлика между вино произведено в Екстрамадура или Естремадура, със сигурност след като обиколите винените барове ще сте натрупали толкова знания и превъзходни вкусове, че ще сте се доближили стремглаво до самочувствието на винен академик. Португалците обичат да пият виното си, гордеят се с него, умеят да говорят за него със страст, която между другото, вкарват във всеки разговор около удоволствията на живота. И да, тук то е изкуство.
5. И още култура
Най- старата запазена книжарница в света Livraria Bertrand е тук още от 1732 год. И ако имате късмет да откриете книга на колегата журналист и преподавател Жозе Родригеш душ Сантуш, не се колебайте и си я купете. Кой знае, може в оригинал да откриете Божията формула.
P.S.Написах тази статия провокирана от една новина от днес. Властите ще оповестят нови мерки и блокада на Лисабон заради разрастващия се брой на новозаразени с „Делта“ вараианта на Ковид -19. Портуагалия е силно зависима от туризма си и само няколко месеца сле дразхлабването на мерките, отново е изправена пред 1500 нови случая на ден. Към края на юни ваксинираните са близо 30%.
На фона на тази новина се опитах да си спомня в детайли моята първа среща с Лисабон. Оказа се, че имената на музеите, ресторантите и хотелите са избледнели на фона на вкусовете и емоциите, които са останали все така ярки. Надявам се скоро португалската столица с трамваите „американос“, с вкусните като целувка Pastel de Belem, с най- дългия мост в Европа кръстен на пътешественик, разбира се, да се свърже отново със света. А когато това стане, вие не се колебайте. Тръгнете! Лисабон може да бъде вашето „Велико географско откритие“. Стига да не „доплавате“ до там сам.
