Слушала съм ги сутрин в колата толкова пъти в „Стартер – Сутрешното шоу с Боги и Симо“ по БГ радио, че имах чувството, че ги познавам от сто години. Първата ми среща с тях показа, че наистина са такива – готини и свестни и извън ефира.

Поканих Боги и Симо да ми ракажат как пътуват.

Започваме със Симо, който като изключителен кавалер (какъвто е и в живота) не ме накара и за секунда да чакам и отговори на въпросите ми буквално за ден.

Та, Симо както стана ясно, е сред много любимите ми радиогласове и човеци в София. Той умее да разказва истории и да те кара да се смееш, задава умни и шеговити въпроси, които така те разкриват като събеседник, че накрая си казваш: „Как успях да си изпея всичко“..Освен това е съавтор на книгата „Мисия Татко“, която дава уникални съвети за пътуване с деца, с малко пари и много въображение. Аз пък имам задача да донасям банкноти и монети на сина му (страстен колекционер) от екзотични места. С радост го правя, защото вярвам че и от Момчил ще излезе чудесен пътешественик.

 

1.Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?

Пътят и пътуването винаги са били философия. Не случайно казват – „внимавай, по какъв път ще тръгнеш“. Или – „на прав път си !“ Пътувайки, всеки от нас търси нещо – цел, път, посока. Или някого – най-често себе си. От собствения си опит знам, че за да намериш нещо или да стигнеш до някъде трябва да се движиш. Нищо няма да ни се случи, ако сме статични. И понеже всяко движение води до друго движение, те често пъти водят до конфликти, което означава и приключения. Накратко – пътуване е приключение, философия и песен на Ирина Флорин и Мариус. Но, ако го бях казал с тези три думи в началото нямаше да е толкова интересно.

2. Разкажи ми за най- вълнуващото ти пътуване.
Ще ги подредя хронологично. Най-напред пътуването ми до Днепропетровск, който беше част от СССР, точно на ръба на разпадането на Съветите. Виждах, как всичко рухва, как се създават нови граници, като тази между Молдова и Украйна с нови изисквания и колко безпомощен можеш да бъдеш в тези случаи, защото ние бяхме деца. И как в критичен момент винаги се намира някой, който да ти помогне. Никога няма да забравя и първото ми пътуване до САЩ през 1997-ма година, когато преживях културен шок виждайки западния свят в най-могъщия му вид. Всичките ми пътувания до САЩ след това, защото това е формираща държава, която трябва да изучаваш, чувстваш и попиваш. Пътуването ми до Ирландия, за което си изпуснах „връзката“ в Истанбул и което се превърна в истинско приключение и триумф на оправност и спазена дума. Пътуванията ми до заводите на OPEL близо до Франкфурт, на Mercedes в Унгария и на SCANIA в Швеция, защото това са върховни преживявания, които не можеш да купиш с пари и не можеш да отидеш, ако не бъдеш поканен.

3. Как стягаш багажа си?
Лесно и бързо. Знам, какво ми трябва и какво не ми трябва. Знам, къде и как се пътува, какви изисквания имат авиокомпаниите и в общи линии винаги съм подготвен.

4. Какво винаги взимаш с теб?
Това което винаги нося е това, което съм.

5. Какво си носиш у дома от пътуванията?
Повечето неща, които връщам от пътуванията си са идеи, емоции и преживявания. Обичам да обикалям битаци, от които си купувам разни интересни детайли, като стари географски карти, примерно. Обичам и магнитите за хладилник, които освен у дома закачам и на един метален капак на ел. Таблото в БГ Радио. Там и колегите се запалиха да оставят магнити от пътуванията си.

6. Има ли места, на които винаги би се връщал с удоволствие?
Да. Рим, Ню Йорк, Питсбърг, Хърватия, Будапеща, Португалия, Словакия, Белград, Германия.

 7. Кое е мястото, за което мечтаеш?
Исландия и Азербайджан.

8. Любимата ти книга/ филм за пътешественици?
Всички книги на Жул Верн. Както и всички филми, в които пътят е дълъг, труден, не самоцелен и победоносен.

9. Кое е любимото ти място в България?
1000 пъти – Благоевград, Стара Загора, Варна, Бургас…но искам да кажа нещо важно. Аз съм софиянец и много обичам града си, така че тук е мястото, където се връщам с най-голямо удоволствие, където и да съм бил. Не съм тук за малко, не съм тук на гости, не съм тук по принуда и по „голяма нужда“. Тук съм, защото София е живо, модерно, тарикатско и секси място.

10.Коя е следващата ти дестинация?
Виена и Братислава. Другата година – САЩ.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here