Винаги съм свързавала тирамисуто с Италия. Но с конкретен момент в Италия. Един зимен ден на пристанището в Чивитавекия.
Беше последна спирка от круиза, който трябваше да ни свали в Генуа. В средата на февруари времето ставаше за дълга разходка и кафе на открито. Почти всички пасажери избраха за няколко часа да разгледат каквото успеят от Рим и се натовариха на автобусите още рано сутринта. Любо беше категоричен, че за Рим трябва време, настроение и повод. Не може да препускаме като луди и да снимаме само за да отметнем „града на всички градове“ в списъка „посетени“. Разбира се, за него беше лесно да вземе това решение, защото беше виждал Рим. Аз приех разочаровано и затътрузих тъжно крака из улиците на пристанищния град. През цялото време си представях какво правят приятелите ми в Рим, къде точно ядат сладолед, от коя страна на Испанските стълби се изкачват. Любо забеляза, че съм недоволна и през смях каза: Ще видиш, че не е трябвало да тръгваш. Обещавам Рим колкото пъти поискаш – но в Рим като римляните, а не като римските пехотинци:)
И така – вече притежаваща обещание, реших да дам шанс на Чивитавекия, пристанището легенда на брега на Тиренско море.
Този град е издигнат на мястото на етруско селище, но винаги е бил в рамката „второ по-големина пристанище“, което свързва важни морски и сухопътни пътища. Достига своя разцвет по времето на император Траян.
В централната част на града имаш чувството, че си в малко индустриално селище и освен паметника на Гарибалди, няма кой знае какво да се види. Има и паметна плоча отбелязваща делото на бащата на радиото Маркони.
Тук обаче в едно абсолютно непретенциозно ресторантче изядох първото си истинско италианско тирамису. Спомням си , че ми го бяха севрвирали в дълбока купа, просто загребано с лъжица. Нямаше нищо общо с вкуса на тези, които бях опитвала преди – старателно разрязани за да се виждат редовете бишкоти.
От тогава до днес съм яла десетки пъти тирамису в Рим. Обикалям бавно града, губя се в него, преоткривам го всеки път, през всеки сезон. Римското тирамису е нендаминато, но онова в Чивитавекия няма равно..защото в съставките му имаше мечта.
Не бях и опитвала да направя този десерт вкъщи. Имах му страха, че трябва майсторлък, а пък аз съм сред начинаещите при десертите. Но се оказа, че няма по лесен, бърз и ефектен десерт, с който взех ума на доста гости свикнали, че Любо е шефа, когато става дума за вечеря.
Tirami su в превод трябва да означава „Повдигни ме“. На мен определено ми повдигна самочувствието пред доста претенциозна и разглезена публика.
Единствената тайна е в наистина пресните яйца (разбира се, от свободно гледани кокошки).
Необходими продукти:
6 яйца
10 чаени лъжици мед или 150 гр. захар (кафява, бяла, тръстикова..)
500 гр. маскарпоне
2 чаши силно еспресо
3-4 супени лъжици вино марсала ( аз съм изпробвала всякви комбинации – с Baileys, с Sheridans и малко уиски, с Madeira wine…)
бишкоти Savoiardi
какао на прах (предпочитам швейцарско )
половин чаена лъжичка сол
Разбивате белтъците и солта в купа докато не станат на пяна. Завивате с фолио и оставяте за няколко минути в хладилника. През това време в по-дълбока купа разбивате до побеляване меда и жълтъците (или захарта и жълтъците). Добавяте маскарпонето като внимателно разбивате за да не стане на бучки. Прибавете и белтъците.
В отделен съд сипете еспресото и алкохола. Дайте малко време на сместта да се охлади и потапяйте за секунди всяка бишкота преди да я подредите в тавичка или стъклен съд. Зaлейте първи ред със сместта и поставете втори ред. Завършвате отново с яйчения крем и оставяте десерта да престои една нощ в хладилника. Преди да сервирате поръсете равномерно с какао.
Оберете овациите с чаша уиски и обещайте, че няма да разкривате какво се случва след десeрта. Би било прекалено италианско.