„Мразя еднообразието, скуката и безинтересните хора. Не искам да губя напразно нито секунда, животът трябва да се живее енергично, активно. Да умееш да се усмихваш на простите неща и да се смееш в лицето на тези, които ти се присмиват.“
Това казва италинският дизайнер в увлекателно разказаната си лична история, събрана в нигата „Просто аз“. В нея той прави ретроспекция на живота си, дисекция на модния свят и открива пред почитателите на неговата мода какво го движи, кое го вдъхновява, защо успява. Книгата ни води от малко градче в Италия, в което Роберто изгубва баща си, до мегаполисите на модата, горите на остров Бали и улиците на Индия. И за финал ни връща пак там, в сърцето на едно уплашено малко момче, което не е искало да покори света. Искало е да бъде обичано.
„Харесва ми да се боря. Ставам истинска драка, ако някой прояви към мен недостатъчно неуважение или се държи неподобаващо.“
В тази история може да се огледа всеки от нас, който среща трудности, но не се отказва. Тя е история за успеха, който понякога се изплъзва, особено ако нямаш вярна преценка за себе си, ако нямаш усет за новото, и разбира се, ако не си повярвал в своя талант.
„Благодаря на Бога, че Той ми подари втора младост. Честно казано понякога си мисля: Колко е досадно! Ако всичко това се беше случило с мен когато бях на тридесет, щях да се побъркам от възторг и веселие! Но сега разбирам, че успехът,който постигаш по-късно, е Божие благословение, иначе на сегашната ми възраст животът щеше да бъде ужасно скучен!“
