„Аз съм съвременен номад. Нямам постоянен адрес, нито вещи – освен тези, които мога да нося със себе си. Рядко знам къде ще бъда в следващите шест месеца. Обикалям света без план, водя се от инстинките си. Доверявам се на хората, които срещам, и постоянно се възползвам от възможностите, които случайността ми поднася.
Хората са моята страст. За разлика от традиционните номади, когато отивам някъде, се установявам да живея сред местните жители достатъчно дълго, за да мога да споделя всеки миг от ежедневието им. Искам да опозная сезоните на живота им и да заслужа доверието им, за да ме дарят със своите тайни. Живях сред хора в сламени хижи, спах в позлатени дворци, почитах различни божества с изящни церемонии и се потапях в мрака на черната магия. И навсякъде по света готвих редом с жените на техните огнища.
Водя и обичам своя номадски живот от един ден през 1986 г. , когато на 48 години, на прага на развод, се огледах и си помислих: Трябва да има повече от един начин да се живее. Ето го.“
Рита Голдън Гелман
Писателка и пътешественичка, жена без капка съмнение в своята супер сила, разказвачка на необикновени истории с неочакван край. Такава я усетих авторката още в първите страници на тази дълго търсена книга. Прочетох едно ревю за книгата в женско списание, може би преди година. От тогава периодично се сещам да попитам за нея в любимата си книжарница в „Ринг Мол“ в София. И ето, че след доста чакане сама я открих преди дълго пътуване. Оказа се изключително приятна компания преди сън. И макар че, от мен никога няма да излезе истинска номадка, историите в книгата са близки до моя начин на разбиране на живота. Като път, нови срещи, изнендаващи обрати и хора. Винаги в основата са срещите с хората…
