Сеул е мегаполис, който може да те обърка, да те изненада, да те разтърси, но в никакъв случай няма да те остави безразличен.
Град, изграден върху контрастите, но в хармония с природата, със сгради, забили върхове в небето и с хора… „забили нос в обувките си“, защото в ръцете им са вездесъщите мобилни устройства. Първото нещо, което чужденец като мен с почуда забелязва, са знаците по плочките на тротоарите. Мобилен телефон, задраскан с червено.
Технологиите са навсякъде – посрещат те още на смайващото откъм размери и модерност летище Incheon, с теб са, докато си запазваш място на таблет на спирката за автобуса, във влака, докато сърфираш с високоскоростен интернет, в метрото, където те преследват послания от рекамните видеопана. Технологиите ти говорят дори през витрините на магазините. На входа на една от телевизиите те посреща холограма, а в музеите си мислиш, че правиш скок в бъдещето, а не поглед към миналото. Всичко е дигитално, мултиекранно, модерно.
Твърде вероятно е в момента да четете тази статия на устройство, произведено в Сеул. В световен мащаб Южна Корея е безспорен лидер в информационните технологии. Там се произвеждат най-много мобилни телефони, а всеки четвърти в света е с марка Samsung.
Според статистиката корейците са хората, които се подлагат най-много на пластични операции на глава от населението. Умишлено не казвам, че само жените се разкрасяват, защото тук не става дума за баналните корекция на бюст или нос. На мода са уголемяването на очите, склуптурирането на скули, избелването на кожата. Доближаване до един стандарт за красота, който се излива от същите тези устройства, моделира живота на младите, обърква представите на по-старото поколение. Всяка пета жена променя формата на очите си и се опитва да придобие „западняшки вид“, за да бъде по-успешна в кариерата си, да се омъжи и да си намери подходящо място в социалната стълбица.
В страната има 180 телевизии и 540 радио честоти. Ако те „дават по телевизията“, то ти си „звезда“. Отредено ти е запазено място в рекламите, в реалитата, в списанията, в индустрията, която бълва сувенири, игри и всенародна обич. Имах възможност да се убедя с очите си какво вълнение може да предизвика едно телевизионно лице, дори и непознато за корейския екран.
По време на разходката ми из града, преводачът ни реши да се пошегува и „тайно“ подсказа на група ученици, че „имам телевизионно предаване“. Последваха викове, ръкостискания, снимки с мен, възторжени крясъци: „О, Господи, няма да си мия ръката…“ и скандирания на името ми, което шегаджията бе издал. Разбира се, за да има още повече смях беше добавил „кака“ пред Дони. Е, цял клас крещя на площада, а аз едва се измъкнах от „феновете“ си.
В потвърждение на твърдението ми, че медиите и технологиите играят важна част в живота на корейците, избрах и 5 места, които да не пропуснете в Сеул.
1. Птичи поглед към града
Телевизионната кула на Сеул е точно 236 метра и се намира на най-високата точка на града, хълма Намсан (Южната планина). Кулата е символ на столицата, а през 2012 г. бе избрана за най-любима забележителност на чужденците, които посещават града. От 360-градусовата стъклена площадка ви очаква смайваща гледка – 12 милионния мегаполис като на длан.
Пред очите ви проблясват стъклата на небостъргачи от стъкло, алуминий и бетон, покривите на едноетажни и двуетажни къщи в традиционната корейска архитектура, многолентови магистрали, разкошни зелени паркове и мостовете на величавата река Хан. За спомен можете да си направите снимка още на влизане в кулата, а в асансьора ви очаква видео изненада. Сякаш пътувате сред планетите от Слънчевата система. През нощта кулата е осветена в синьо със специална LED технология. По парапетите на оградата в подножието ѝ влюбени двойки „заключват“ с катинари любовта си, а на втория етаж, където е „Езерото на желанията“ хвърлят монети за вечна любов. Средствата от тази клетва за вярност отиват за образователни проекти.
2. Мостовете като място за среща и изкуство
Градът е прорязан от разлялата се пълноводна река Хан с броеница от над 30 супер модерни мостове. Най-красивият сред тях и по световните стандарти е мостът Банпо със светещи и пеещи фонтани „Лунна дъга”, които падат от двете му страни във вихрен водопад.
Днес Сеул е един от най-гъсто населените градове на света – 40 на сто от жителите на Южна Корея са съсредоточени в столицата и в околностите, или общо 20 милиона души. А за да се предпазят столичани от смога на предприятията, правителството е обособило огромни терени за отдих и спорт от двете страни на реката.
Разходете се вечер в парковете около реката, преминете през някой от мостовете, докато се любувате на красивия залез над Хан. Слейте се със столичаните, които си почиват на зелените поляни, легнали върху одеала или официални сака.
Мостовете над Хан вдъхновяват и българската режисьорка Яна Лекарска, която бе моят гид в тази част на града. Тук тя е снимала първия си филм „Като захарен памук“, разглеждащ и един от най-наболелилите проблеми сред корейците – самоубийствата. Огромният брой самоубийства особено сред младите са причиненени от смазващите изисквания към тях за бърз възход в кариерата и живот по каноните на общността. Не случайно този филм все редица престижни награди и стана повод да се заговори за Българо – корейски проекти в областта на киното.
3. Да си донесеш един куфар с козметика
В Меката на пластичните операции да се появиш на улицата без грим е престъпление. В една от телевизиите, които посетих в Сеул, двама колеги момче и момиче дълго ме наблюдаваха и видмо спореха. Преводачът ги попита дали всичко е наред и те отговориха смутено: Спорим дали тази дама носи грим в момента. Оказа се трудно да ги убедя, че нося грим само когато съм пред камера. За тях това бе трудносмилаем факт. След тази случка се загледах по-внимателно в лицата на жените по улицата. Наистина държат на перфектния грим и естественото излъчване на младост и „лека почуда“ в очите. Изписаните вежди и високите скули с руж подпомагат тази визия.
За сметка на това,че не нося грим в ежедневието си, умело напътствана от моята приятелка в Яна, се прибрах в София с един куфар козметика – основно маски за лице. К-beauty инвазията вече е покорила световни столици на модата, а съставките на продуктите за красота са от слуз от охлюви до плацента. Натуралната козметика се конкурира с високите технологии и на този пазар, който е примамлив и за мъжете. Корейските мъже купуват повече козметика и разкрасителни процедури повече от всички други свои събратя по света. Защо е така? Вкоренено е в представата им за успех. За да си успешен, трябва да си красив, да полагаш грижи за своя външен вид, да си винаги с изрядна прическа и свеж дъх. След всяко хранене в тоалетните на заведенията ще видите опашка от хора, които си мият зъбите, почистват ги с конци или се редят на опашка пред автоматите да си купят вода за уста и други продукти за устна хигиена.
Сред най-продаваните продукти са боите за коса. Често по улиците можете да видите дори и мъже със сини, зелени или цикламени кичури. Младите просто подражават на своите K-pop идоли.
4. Да вечеряш в традиционен ресторант и да завършиш вечерта в караоке бар
Да вечеряш в традиционен ресторант е приключение от най-чист вид. За европейците местните порядки са екзотика и незабравимо преживяване. Сяда се на пода с крака, скръстени „по турски“, вместо вилици и ножове се използват метални пръчици, а в медните съдове се редуват люти храни, традиционната туршия „кимчи“, риби с непознати имена и вкусове. Храната се приема с обилно количество оризова ракия „соджу“, която е толкова слаба, че спокойно може да ви излъжат, че пиете чай. Не забравяйте да обръщате внимание на компанията си, заменяйки „Наздраве” с корейското „Комбе”.
И тук, както в Европа, не се пуши в заведенията. Светлинни надписи и забранителни знаци обаче те предупреждават, че и на повечето публични места в града, както и в парковете, пушенето е строго забранено. От 1 септември 2016 г. в Южна Корея влязоха в сила строги мерки срещу тютюнопушенето – не може да запалиш цигара на по-малко от 10 метра от спирка на метро или автобус. Глобите са доста солени и забраната се спазва безапелационно от всички.
На улицата също можеш да похапнеш традиционни специалититети и да се усетиш част от шестия най-гъсто населен град в света.
Ако все пак искате да се докоснете до истинска българска кухня и до истинска българска звезда, отидете в ресторант „Зелен“, собственост на братята Филип и Михал Ашминови. Мишо е изключително популярен в Корея заради участието си в едно от най-гледаните кулинарни предавания „Погрижи се за хладилника ми“, в което готвачи приготвят вечеря само с продуктите, открити в хладилника на някоя известна личност. Чести гости на българския ресторант и са редица местни знаменитости, затова е твърде вероятно на съседната маса някоя от тях да похапва шопска салата.
За финал всички дружно отиват на караоке бар. Там падат всички съмнения, че тези хора не могат да се веселят.
5. Да станеш „ТВ звезда за ден“
Най-голямата атракция оставих за „черешка на тортата“. Интерактивната платформа MBC World на една от водещите радио и телевизионни компании на Южна Корея MBC. Телевизията е един от най- големите продуценти на игрални и документални филми, телевизионни сериали и развлекателни програми, които се разпространяват в 90 страни. Тя е една от първите лястовици на културната експанзия на Южна Корея по света и през последните 20-ина години налива огромни средства за популяризиране на всичко корейско – от филмите и K-pop музиката през K-модата до вкусната кухня и траиционното бойно изкуство таекуондо.
В близост до сградата на телевизията, където са студията на популярните тв формати, се намира виртуалния тематичен парк MBC World. В него може да се снимаш до Psy, изпял емблематичното за корейската поп култура парче „Гангнам стайл“. То се превърна в световен мегахит, а клипът му регистрира рекорд: над два милиарда гледания в Youtube. Точно тази треска, породена от небивалия успех на сериалите, манията по актьори и попзвезди, се експлоатира от създадения по последната дума на техниката парк. В ултра модерните зали и студия можеш да влезеш в ролята на новинар или синоптик, да облечеш исторически костюм или истински тежки бойни доспехи, да застанеш редом до любимия си филмов и тв герой и да имаш свои реплики, да пееш и танцуваш с истинска попзвезда, да се наслаждаваш на холограмен концерт на една от най-популярните момчешки банди.
И без да ставаш от креслото си, с очила за виртуална реалност да полетиш над 4D пространство със солидна доза адреналин и да се озовеш в корейско село, гонен от разбойници.
На излизане от музея получаваш флашка със своите участия в „програмата на медията“, които изглеждат толкова реално, че спокойно можеш да си кажеш: „Това и аз го мога“ 🙂
Текстът е публикуван със съкращения в списание Grazia, България / октомври 2018