Карибите не могат да се опишат – те трябва да се преживеят. И даже да се изтанцуват

Карибите не могат да бъдат разказани. Те могат да бъдат изтанцувани в ритмите на салса или бачата. Карибите трябва да ти се случат, за да разбереш защо пиратите, авантюристите, богатите и  известните обожават тези ширини. А най-лесният начин да ти се случат,естествено, е на борда на круизен кораб.

Голяма част от карибските круизи отплават от Форд Лодърдейл във Флорида. Първият ден минава в лежерно изтягане по палубата и дежурната разходка за опознаване на кораба. Чудовището е на цели  15 етажа и предлага СПА, голф, театър с внушителни размери, три етажа магазини, безброй ресторантчета, барове, клубове, кино и казино.

ПЪРВА СПИРКА: ГРАНД КАЙМАН. Открит от самия Колумб през 1503, най-големият остров от групата на Кайманите се слави като офшорна зона, данъчен рай и дом на 80% от всички хедж-фондове в света. В столицата Джорджтаун са и прочутите улици с магазини за диаманти. Цените са без налози и с отстъпки за пътниците от круизните компании.

Стандартът на живот на Каймановите острови е един от най-високите в света. Местните се хвалят и с една от най-добрите кухни на Карибите. Но справочниците препоръчват твърде много атракции, а ние имаме само един ден. Затова избираме най-близката от тях – прочутия Seven Mile Beach. Смятат го за един от най-красивите плажове в света, и има защо: ситен пясък, вода в неописуеми оттенъци на синьото, очарователни барчета, от които се чува меренге и салса. Тъкмо започваме да си мислим, че това е раят на земята, и пристига един таксиметров шофьор с предложение да ни откара до Ада. И дори да ни върне.

След десетина минути  се озоваваме пред спретната бяла сграда с надпис: Пощенската станция на Ада. Пред нея кротко се размотават няколко кокошки. Самият „Ад“ е всъщност голямо езеро от причудливо застинала черна лава. Но дава приятната възможност да пратите пощенски картички с марка и печат от преизподнята.

 

ВТОРА СПИРКА: КАРТАХЕНА ДЕ ИНДИАС. Второто най-голямо пристанище на Колумбия е и един от най-старите градове на континента. Но първото, с което ни посреща, са група водолази от местната полиция, които се обучават да откриват наркотици. Второто е вездесъщата физиономия на Хуан Валдес с любимото му муле Кончита – събирателен образ, създаден от рекламистите да рекламира колумбийското кафе по света. Дон Хуан с Филип-Тотювския си мустак е буквално навсякъде. Но след първата глътка от тукашното кафе единодушно решаваме, че то изобщо не се нуждае от реклама. Трескаво търсим в интернет колко е разрешеното количество за износ.

В миналото почти цялата търговия на Испания с новите ѝ колонии  е минавала през Картахена. Богатият град неведнъж е бил прицел за пиратите, самият Франсис Дрейк го е навестявал няколко пъти. За да се предпазят, местните са построили забележителна стена, висока 10 и широка 25 метра. Тя е добре запазена и до днес – предпочитано място за разходка на туристите. Част от защитата на града е и Сан Фелипе – най-голямата крепост в Латинска Америка. Разположена е на няколко хълма и има сложна система от подземни тунели.

Но най-впечатляващото тук е Ciudad Vieja – Старият град. Всяка къща в него е наслада за очите, боядисана в ярък цвят, с балкончета с дърворезби или парапети от ковано желязо, с каскади от уханни цветя. По тесните улички преминават файтони с украсени коне, а занаятчийски дюкянчета, кафенета и ресторантчета приютяват туристите. Слънчев часовник отмерва времето от фасадата на катедрала. На метри от Музея на Инквизицията, който пази зловещи спомени и уреди за мъчения, е статуята на папа Йоан Павел Втори. Магическият реализъм може да се усети на всяка крачка (тъкмо тук се развива действието в „Любов по време на холера“ на Маркес). Жени, облечени в традиционни шарени рокли с волани, носят на главите си огромни плетени кошници с плодове. И разбира се, искат по долар за снимка.

От малко фамилно кафене си купуваме органично кафе Сан Алберто, с нотка на черен шоколад и карамел. Първото колумбийско кафе с три златни звезди от International Taste & Quality Institute Brussels. На опаковката четем, че това е кафе, което се прави с passion – страст. Както и всичко наоколо.

 

ТРЕТА СПИРКА: КОЛОН. Панама ни посреща с горещо време и прогноза за дъжд. Решили сме да стигнем най-напред до Панамския канал – един от най-важните търговски пътища, паметник не само на инженерния гений, но и на неотклонната американска амбиция. След разгорещен пазарлък на висок глас си уговаряме транспорт, но след малко шофьорът ни е спрян от полицията. Оказва се, че нямал застраховка, а полицаите ни молят да изчакаме пристигането на лицензиран автобус.

Официалната туристическа платформа, от която се наблюдава преминаването на корабите през канала, побира около стотина души и разполага с бърз безжичен интернет. Брошурите припомнят, че 80-километровият воден път между Атлантика и Пасифика е започнат от французите през 1880, а през 1914 година преминава в ръцете на американците, които го експлоатират до 1977. В момента се строи втора отсечка, която ще свърже езерото Gatun с Тихия океан и така каналът ще може да поеме все по-нарастващия трафик.

Столицата Панама ни посреща с дъжд като от филм – из ведро. Опитите за разходка безславно пропадат. Вместо това хлътваме в магазинчетата около  катедралата. Запознавам се с чаровна панамска шивачка, която ни предлага шалове, рокли и великолепни ръчно правени бижута. Прекарваме повече от час в разговори за материи и модерни цветове. После отиваме да видим Президентския дворец, увити в току-що купените ярки шалове. Дъждът спира, както е започнал – внезапно. Грейва слънце, колкото да разгледаме площада с катедралата, църквите Санто Доминго и Сан Хосе, музея на Панамския канал и паметника на френските предприемачи, започнали строителството му.

 

ЧЕТВЪРТА СПИРКА: ПУЕРТО ЛИМОН.

Въпреки че Коста Рика влиза в различни класации като държавата с най-добър климат в света, и тук ни посрещат дъждовни облаци. Екзотичното име на Пуерто Лимон обаче ни е привлякло и решаваме да видим един от най-бедните градове в най-богатата страна в Централна Америка. Както подобава на беден град, цените в супермаркетите са доста завишени. Все пак си купуваме няколко пакета от местното кафе „Брит“, което навремето предизвика скандал с рекламата „Хуан Валдес пие костариканско кафе“ и люти съдебни битки с колумбийците. Разколебани сме чие кафе е по-хубаво. Но костариканското със сигурност е по-скъпо и удря в краката.

Целият живот тук кипи около пристанището и катедралата. Пуерто Лимон е най-големият атлантически порт на Коста Рика и оттук за цял свят се изнасят кафе, банани и други тропически плодове. За лош късмет обаче сме улучили неделя, когато всички са на литургия, а магазините са затворени. Напълно пусти са и плажовете с цвят на канела. Повечето къщи са пъстри, но непретенциозни и солидно построени – така че да издържат честите тук тропически бури. Откриваме и най-романтичния зъболекарски кабинет в света, в който като компенсация за страданията през цялото време гледате вълните.

Градът е заобиколен от джунгли, изумително богати на растения и животни. Но ние нямаме време за тях.

 

ПЕТА СПИРКА: ЛАМАНАЙ. Белиз е държавата на полуостров Юкатан с най-много артефакти от времето на маите. Слабо известен факт, който остава в сянката на прочутите пирамиди на мексиканска територия. Тръгваме към Ламанай с моторни лодки и реката разкрива пред нас невероятна красота. Редуват се редки птици, водни лилии, кокетни къщи със сламени покриви  насред джунглата. След 40 минути слизаме на брега пред табела „Ламанай –градът на потопения крокодил“.

Руините на Ламанай са най-известният туристически обект в Белиз. Построен от маите, градът е удивително запазен. Разрешено е да се катериш по пирамидите, но имайте предвид, че стъпалата са огромни. Според екскурзоводката било нарочно, за да принудят изкачващите се да пълзят пред боговете.

На площада се виждат контурите и трибуните на малък стадион – арена на древен спорт, подозрително наподобяващ днешния футбол. Капитанът на отбора-победител е бил принасян в жертва.

ШЕСТА СПИРКА: ЧИЧЕН ИЦА. След смайващите пирамиди на Ламанай ни чака среща с едно от чудесата на света – Чичен Ица. Круизните кораби акостират на най-големият мексикански остров Косумел. Плая дел Кармен силно прилича на испанските курорти- прекрасно време, чуден пясък, огромни барове и латино ритми на високи децибели. Косумел е един от популярните курорти, в които можеш да съчетаеш дайвинг, артефакти от времето на маите, спа процедури и шопинг.

От Козумел пътуваме с яхта до континента и оттам, по чисто новите магистрали, към Чичен Ица. На площадчето пред входа на храмовия комплекс гъмжи от автобуси и хора. Още на входа валят предложения за изработване на картуши с името ти, написано на древния език на маите, или за личен хороскоп. Явно услугите са популярни, защото цените не подлежат на пазарлък и са солени.

Един от главните архитектурни паметници на територията на Чичен Ица е Храмът на Кукулкан. 9-степенна пирамида с височина 24 метра, с широки стълбища по всяка една от страните. Симетричното разположение, строгата ориентираност по посоките на света и броят на стъпалата символизират годишните времена, месеците и дните в годината. По време на пролетното и есенното равноденствие слънчевите лъчи падат върху камъните по такъв начин, че Пернатият змей Кукулкан, чиито глава и опашка са изсечени на върха и в основата на пирамидата, сякаш оживява и излита. Ако застанеш фронтално пред храма и започнеш да пляскаш с ръце, ехото ти отговаря „Ку-кул-кан“. Акустиката е смайваща. Но за разлика от Ламанай тук не е позволено да се качваш по стълбите и е доста по-лъскаво и туристическо. Отново ни показват  игрището, където са се водили почти гладиаторски мачове. И тук най-добрите са били принасяни в жертва на боговете. Чудно ли е, че тази култура, която е наказвала таланта, е изчезнала без следа? Ще оставим отговора за следващия път.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here