Наричат Чикаго „Градът на вятъра“. Не вятърът обаче довя дракончето Ринти в най- българския град в САЩ. Книгите от фентъзи трилогията летяха удобно настанени в самолета на “ Луфтханза“ (което си е буквално на метлата на Баба Яга). С тях пътувах и аз. В раницата си носех и драконово яйце, както и вълшебната писалка, която крие в себе си историята в предстоящата четвърта книга от поредицата.
И както всяка приказка започва с „Имало едно време…“, така и историята за гостуването ми в Америка започва с „Имало едно време българи с голямо сърце..“. Не! И днес ги има. Нека започнем така:
„Имало едно време в Америка българско училище в Чикаго. Малко българско училище.Има го и сега. Ще го има винаги, защото рицарите на българското слово и памет няма да изчезнат.
Един ден дракончето Ринти получило неочаквана покана. Да прелети през океана и да се срещне с децата, които всяка събота започват учебните си часове пееки химна на Родината България. „
Център „Малката България“ е разположен в сърцето на предградието Дес Плейнс, Чикаго. Създаден е през 2019 година и е дело на стотици довбровлци, които носят България е сърцата си. В този „Дом на българщината“ бях посрещната като скъп гост, а Ринти намери нови приятели.
Директорката на най- голямото българско училище зад граница г-жа Живка Бубалова – Петрова ме посрещна на сцената с мили думи и ме изпрати с покана за нови срещи
Срещите ми продължиха и в училището, където имаше огромен интерес към творческото писане и българската история. С бурни аплодисменти беше посрещната и прожекцията на филма “ Легенда за танцуващото драконче“ вдъхновен от втората книга от трилогията за Ринти и Грег.
Незабравимите срещи с децата и екипа на „Малко българско училище“ ме вдъхновиха да започна работа по четвъртата книга от поредицата. Драконовите яйца намериха нов пазител на име Драго, а тайното място наднича зад чашата.
