Венеция – най – романтичният град в света. Венеция – най- застрашената от тълпите туристи „перла на Адриатическо море“. Венеция, която пази световни паметници на културата и архитектурата, несметно количество легенди и очарователни тайни.
През 2010 година тук е сниман американския романтичен трилър „Туристът“ с Анджелина Джоли и Джони Деп. През септември 2014 тук се ожениха Джордж Клуни и Амал Аламуддин.
Извън холивудските клюки, това е родното място на Казанова и Марко Поло. Градът на фестивалите, карнавалите и, разбира се на влюбените.
Едва ли има град, който да е толкова свързан с туризма като Венеция. Аз успях да я видя в разгара на пандемията от Ковид- 19. Призрачно празна, лениво заспала под палещите лъчи на първия юлски ден. Един подарък, който няма да забравя до края на дните си. Венеция по време на пандемия ми подари усещането, че е само моя.
Преди пандемията Венеция се намираше пред истински колапс. Годишно градът посрещаше около 30 милиона посетители и отчиташе 12 милиона нощувки. Това доведе до абсурдно повишаване на цените, а населението на града постепенно намаля до 50 000 души. След туристическия бум на 90-те години венецианците масово напускаха старата част на града и отстъпиха място на комерсиализирането на паметниците на културата. Редица местни неправителствени организации и граждански инициативи от години се борят за ограничаване на туристическия приток. Градът дори смяташе да въведе туристическа такса на стойност между три и осем евро на човек, но след срива на туризма , предизвикан от пандемията, решението бе отложено. Преди пандемията жителите на града негодуваха остро срещу круизните кораби, които унищожаваха лагуната и буквално изсипваха за няколко часа хиляди туристи, които само снимат и почти не оставят пари в местната икономика.
Сега, след наводнениятa през 2019 година и след изключително тежката 2020, Венеция гледа към бъдещето с идеи за бавен, а не масов туризъм, без круизни кораби, с повече такси за еднодневни туристи и много инвестиции в местни артисти.
И наистина, представете си една Венеция, която не се задъхва от тълпите, която не се нуждае от изкуствено помпане на цените и не разчита на магнитчетата и опашките пред музеите. Една Венеция, на която да можем да се насладим за няколко дни и нощи, бавно и с разкоша на отминалите времена.
Тази световна тенденция за по-бавен туризъм ще помогне на този уникален град да се съхрани за поколенията, да запази чара си и да ни накара да живеем по-еко, по-чисто и по-бавно.
Аз лично си мечтая за такава Венеция, в която маските се слагат само за карнавалната нощ.
И за финал подбрах няколко любитни факта за Венеция, които много ме впечатлиха:
- В каналите на Венеция работят точно 425 гондолиера. Тяхната бройка не се променя никога, а мястото на починал гондолиер се заема веднага от нов приемник на професията. Само мъж роден в града може да заеме тази длъжност. (А дали е така в комерсиализирания 21 век… )
- Венецуела в кръстена на Венеция. Испанският конкистадор Алонсо де Охеда стъпвайки на брега на селище построено върху дървени подпори и свързано с канали въкликнал : „Това е малката Венеция“. На испански е звучало нещо като : „Венесуела!“.
- Венеция се състои от 118 острова. Весеки път когато преминавате по мостче, вие всъщност стъпвате на нов остров.
