Цвети Георгиева и Елена Асенова са свежото радио присъствие сутрин в „Шоуто на блондинките“ по радио „Фреш“. Познавам Цвети отдавна и с нея ни свързва много сладко приятелство, което през годините периодично се случва с ефирни срещи, по време на които аз се чувствам като дете срещу плюшено мече. Цвети те обезоръжава веднага. Сияеща, винаги в прекрасно настроение, с едно гласче от мед и теменужки.. Покрай Цвети за едно телевизионно интервю се запознах и с Елена. Тя се оказа много дълбока вода. Уж блондинка пък не я е страх да разказва вицове за блондинки в телевизионен ефир☺ И една такава сериозно иронична. Изобщо те са разбивачки на митове. И чудесна компания за всеки час от деня.
1. Какво е пътуването за вас? Приключение или философия?
Елена: Повече приключение. Малко са местата, на които обичам да се връщам отново. Предпочитам откриването на нови дестинации, а това винаги е свързано с нови емоции и приключения. Не разбирам хората, които не обичат да пътуват – мисля си, че на тях просто им липсва приключенски дух или много ги е страх да излезнат от зоната си на комфорт. Светът е голям и да, понякога наистина е опасно място, но е толкова вълнуващо, че си заслужава всеки риск или усилие.
Цвети: Говорите може би с човека, който най-малко обича да пътува. И тъй като избягвам местенето от тук до там (усмихва се), много внимателно избирам местата, дестинациите и хората, които ще посетя. В този ред на мисли, смятам, че пътуването е философия: да знаеш къде отиваш, защо и дали ще имаш желание да се завърнеш.
2. Разкажете ми за най- вълнуващото ви пътуване (ваканция).
Елена: Голямата ми слабост е Франция. Чувствам се кармично свързана с тази държава без да имам идея защо. Дълго време отлагах мечтата си да посетя Париж и когато най-после това се случи, много се боях, че ще е голямо разочарование. Но не беше, може би защото до голяма степен избягах от класическото клише на туриста, посещаващ Града на любовта – не отидох с гаджето си, не обиколих с екскурзовод всички топ забележителности. Изживях го по свой начин и мисля, че чакането си заслужаваше. Но Франция не е само Париж. Мисля, че Ривиерата се оказа голямата ми любов. Преди години прекарах лятната си ваканция в Антиб, кокетно и не толкова популярно градче между Ница и Кан, където Пикасо е прекарал едни от най-творческите си години. Мястото е очароватено градче, запазило духа на миналото, с приказни малки улички в старата си част, лежерни плажове и интересни магазини. Беше шеметно лято.
Цвети: Най-вълнуващата ми ваканция беше, когато успях да си позволя да заведа за пръв път родителите си на море:) След всички фантастични ваканции, които съм имала в детството си, в един момент, с неописуема гордост можех аз да ги заведа на хубаво и луксозно място.
3. Как стягате багажа си?
Елена: Винаги в последния момент. Нищо, че седмица преди заминаването кроя планове как ще го приготвя поне 2 дни по-рано. Никога не ми се получава. Дори сега, когато вече имам деца и трябва да приготвям и техните куфари, никога не успявам да се организирам предварително. Но като се замисля и в това има определена тръпка и е част от манталитета ми на пътешественик.
Цвети: В зависимост от това къде отивам, започвам поне седмица предварително да се подготвям. Правя си списък и отмятам по него. Макар че съм зодия Водолей, в подреждането на багажа съм като Дева- всичко е по конец и много ясно знам какво къде стои. В моето семейство всеки си има пътна чанта, а отделно си имаме и специална чанта за общи неща- нищо не може да се обърка.☺
4. Какво винаги взимате с вас?
Цвети: Книга, роклята ми за книга☺ и портативната ми лампа за четене на книга.
Елена: Нещо за снимане, нещо за четене и някой за обичане.
5. Какво си носите у дома от пътуванията?
Елена: Не съм от хората, които си купуват спомени, които да трупат в къщата си. Живея с нагласата, че един ден пак ще се върна на това място и не ми се иска да си взимам част от него. В последните години се случва да се прибирам с някакви местни вкусотии от местата, на които ходя като например сладко от портокали, сицилианско песто или естравагантни подправки.
Цвети: Защото пътувам рядко и винаги нося големи подаръци за всички, които обичам и не са дошли с мен. Но освен купените неща, задължително „си открадвам“ по нещо. Дали ще бъде лъжичка от ресторант, чаша (веднъж) или камък от улицата, но трябва да имам „свит“ спомен.
6. Има ли места, на които винаги бихте се връщали с удоволствие?
Елена: Почти няма място, на което да съм била и да не ми е харесало, но въпреки това повече ме влече към нови дестинации. И все пак Лондон е място, което съм повтаряла няколко пъти и все още има толкова много неща, които искам да видя там, че не бих отказала един полет по всяко време.
Цвети: Както сигурно се досещате: винаги се прибирам вкъщи с удоволствие.
7. Кое е мястото, за което мечтаете?
Елена: Санкт Петербург.
Цвети: Салар де Уюни, най-голямата солна пустиня.
8. Любимата ви книга/ филм за пътешественици?
Елена: Яж, моли се и обичай. Мисля си, че всеки от нас трябва да изживее такова пътуване по света и вътре в себе си.
Цвети: „Вещици в чужбина“ – Тери Пратчет. В нея се налага трите вещици да яхнат метлите и да заминат извън Овнерог. Правят го неподражаемо, убедени, че в чужбина ако говориш достатъчно бавно и отчетливо, чужденците ще те разберат.
9. Кое е любимото ви място в България?
Цвети: Изключвайки родния ми град Плевен, който е изключителен като местоположение, история и очарование, съвсем наскоро открих Девин. Възхитена съм от хората там, топлината, която излъчват, отношението към гостите на града и разбира се, от самата природа в това магично място…Единственото отвратително е пътят до Девин, но това е може би, за да се направи естествен подбор към дестинацията- пристигат само най-търпеливите.
Елена: Районът на Седемте Рилски Езера през зимата. Няма друго толкова вълшебно място, на което да имам усещането, че всичко е възможно, докато летя със сноуборд по склоновете на Рила.
10. Коя е следващата ви дестинация?
Елена: Надявам се Исландия. Планирам го от известно време и мисля, че тази година е моментът да ми се случи.
Цвети: Нямам конкретни планове, но бих се зарадвала на една качествена почивка, на много топло и зелено място.