Радостина Николова е „майката на мотовете“. Детска писателка, която заедно със съпруга си Андрей инвестира парите от сватбата си за да издаде „Приключенията на мотовете“. Книжките станаха много популярни сред децата и техните родители в България, а вече предстои да бъдат издадени и в Китай.
Още за тях на:
1.Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?
Винаги съм обичала да пътувам. Това е начинът да избягам от стреса, от проблемите и от вътрешните си демони дори. Не харесвам организирани пътувания. Предпочитам да направя всичко сама, обожавам да се губя в градовете, които посещавам и да се смесвам с хората. В това отношение е донякъде приключение. Освен това обичам да ходя на места, които не са туристически, а точно обратното – там, където мога да усетя истинския дух и култура на мястото, на което съм.
2.Разкажи ми за най- вълнуващото ти пътуване (ваканция).
Хм. Какво определя едно пътуване като вълнуващо? Когато за първи път например отидох до Дубай преди години, той още не беше толкова комерсиален. За мен това пътуване беше вълнуващо, защото за първи път се сблъсквах с толкова различна култура. Оттогава изтокът ме привлича неудържимо. В същото време преди година със съпруга ми се загубихме по пътя към една пещера тук в България (Стълбицата). Джипиесът отказа, пътят беше много лош за автомобил, нямаше кого да питаме, нямахме идея къде отиваме. Спряхме колата на една поляна и продължихме пеш. Водеше ни само интуицията ни. Ужасно ме беше страх. Въпреки това продължихме. Когато накрая успяхме да стигнем до пещерата, тя беше нестопанисвана, а влизането в нея забранено. Въпреки това ние влязохме. Нямаше как след толкова премеждия просто да си тръгнем наобратно и да не я видим. Адреналинът и любопитството, страхът и превърмогването му направиха това пътуване вълнуващо. Това е коренно различно вълнение като емоция обаче.
3.Как стягаш багажа си?
Обикновено на предния ден. За да не нося твърде много излишни неща, опитвам да си представя какво ще обличам всеки ден и взимам само тези дрехи.
4.Какво винаги взимаш с теб?
Книга (или книги, ако пътуването е по-дълго) и лаптоп.
5.Какво си носиш у дома от пътуванията?
Храна! Аз съм 100%-ов кулинарен турист. Обожавам да откривам места, където кухнята е автентична. Съответно това си нося и у дома, това подарявам и за подаръци. Не харесвам сувенири и магнити. От Белгия купих шоколади, от Италия –паста и ризото, от Турция – локум, а от Франция домъкнах един куфар с най-различни сирена за подаръци. После две седмици хладилникът ми миришеше ужасяващо, докато подаря всичките.
6.Има ли места, на които винаги би се връщала с удоволствие?
Разбира се. Почти няма място, което съм посетила, и на което да не съм се връщала или да не бих се върнала отново. Смятам, че, където и да отидеш, 5-10 дни никога не са ти достатъчни. В Лондон например ще ходя за пети път и въпреки това, всеки път попадам на супер интересни места. Много обичам този град. В България бих се връщала отново и отново в Родопите. Никога няма да мога да им се наситя.
7.Кое е мястото, за което мечтаеш?
Виетнам. Много искам да обиколя цяла Азия всъщност. Бих тръгнала неорганизирано, само самолетен билет и толкова. Ще го направим все някога. Обещали сме си го.
8.Любимата ти книга/ филм за пътешественици?
Аз не харесвам книги точно за пътешествия. По-скоро обичам такъв тип истории, които се случват в непознати места, сред природа, села, пустош или някаква екзотика. Например „Ваканция с магарешки уши“ или „Портокалови дни“ на Ива Прохазкова. От тях лъха безвремие и безгрижие. Подобно усещане оставя и „Вино от глухарчета“. Една от любимите ми книги е „Мая – кралицата на голямата река“ на Ева Ибътсън, която пък разказва за екзотиката на Амазонка. А филм, който сега ми хрумва и много харесвам, е „Хектор в търсене на щастието”.
9.Кое е любимото ти място в България?
Язовир Доспат и Белинташ. Иначе като морско дете, имам неудържимо привличане към крайбрежието. Има един малък плаж до Варна – Болата, който много обичам.
10.Коя е следващата ти дестинация?
След дни заминаваме към Болоня заради панаира на детската книга, седмица по-късно отиваме до Страсбург, а оттам отново в Лондон. В края на април сме в Рим. Всеки спестен лев заминава за пътувания, нищо друго не ми доставя такова удоволствие. Щастлива съм, че със съпруга ми споделяме обща страст.
