„Не виждам друг смисъл на живота си от това да се сблъсквам с новото, да провокирам себе си, да откривам дестинации, истории, хора и места – иначе няма как да разбера в какъв свят живея. Въобще не вярвам в приказката, че като стоя на едно място и целият свят ще мине пред очите ми. Напротив, мисля че аз трябва да мина пред очите на целия свят и да стъпя, навсякъде където мога. Ходи ми се дори до Антарктида“.
Това казва в едно интервю водещият на „България сутрин“ по телевизия Bulgaria on air Златимир Йочев. Започнал журналистическата си кариера като водещ на туристическо предаване, преминал през всички „звена“ на професията, Злати (както го наричат колегите) успя да предложи на българските зрители един различен сутрешен блок. Спокоен в студиото, уверен и добронамерен, той дава позитивен старт на деня и дори успява да намира време за голямата си страст – пътешествията. По същия спокоен и уверен начин – планира, изпълнява и разказва. Защото нали това е смисълът на пътуването – да споделиш емоция.
Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?
Нито едно от двете изцяло, но със сигурност има елементи и от двете при мен. Много зависи с кого и защо пътуваш. С подходящата компания може да се получи невероятно приключение, а с подходяща подготовка и избор на дестинация – философията и въобще възгледите за света се променят. Пътуването се превърна в съставна част от живота ми, беше на няколко пъти страшно приятно и обогатяващо професионално занимание, помогна много и като средство, което ми позволи да създам много приятелства и да открия в себе си нови черти и интереси.
Разкажи ми за най- вълнуващото ти пътуване.
Япония и пътуването с приятелката ми в островната държава преди година беше емоция, която не мога да забравя, а и бих искал да повторя. Две седмици с повече от 3600 километра на колела, релси и по небе. Непозната храна и култура, която ни завладя изцяло. Способността да извлекат най-доброто от миналото и древната си история и да го „облекат“ в модерни високотехнологични дрехи прави посещението в тази многомилионна страна специално.
Как стягаш багажа си?
Ако използвам метеорологична метафора – не е стихиен процес, рядко се случва като буря, по-скоро е динамичен процес в рамките на няколко дни. Първо слагам базовите елементи: бельо, чорапи, подходящи дрехи, а по-късно добавям козметика, зарядни за телефони и апарати и задължително малко пространство за книжка или списание за уплътняване на времето.
Какво винаги взимаш с теб?
Добър спътник. Имам го и заедно кроим планове за следващи дестинации. Надявам се скро да се осъществи и мечтата за дълго пътуване в Южна Америка. В близко бъдеще имаме интерес и към Мароко и Южна Африка.
Какво си носиш у дома от пътуванията?
Малко от клишето – магнитчета, традиционни сувенири, но и все повече ръчно правени предмети от конкретното място. Напоследък и малки картини си носим, които ще търсят своите места по стените вкъщи, а в кухнята може да се открият храни и напитки от света и у нас.
Има ли места, на които винаги би се връщал с удоволствие?
Опитвам се да изповядам съветите на мои приятели- преподаватели географи, които казват, че никога човек не бива да отива и да се връща по една и съща пътека. Рядко повтарям места, защото има прекалено много неизследвани територии, но на сърце са ми южните страни, които са ме спечелили трайно заради вкусната храна, климата и много исторически места. Италия, Испания, Гърция, Португалия – винаги и по много!!!
Кое е мястото, за което мечтаеш?
Мечтая да поизтъркам още доста контури по световната карта, но в топ 3 на желаните и непосетени места са: Бразилия, Аржентина и Перу с Мачу Пикчу.
Любимата ти книга/ филм за пътешественици?
Освен чисто тематичните пътеводители и литература – любими остават „Робинзон Крузо“ на Дефо, „Островът на съкровищата“ на Робърт Стивънсън, Жул Верн и Джек Лондон, които мога да препрочитам. От филмите харесвам „Високо в небето“ с Джордж Клуни.
Кое е любимото ти място в България?
Никога не съм можел да отсявам едно място от толкова богато разнообразие. Мога да спомена, че обичам Родопите, но и малките балкански градчета в пазвата на Стара Планина. От морските дестинации фаворит е Созопол и най-южните селца и градове. Велико Търново също ми дава нови и нови поводи да се връщам, а в Пловдив още от дете усещам страхотна емоция и атмосфера.
Коя е следващата ти дестинация?
Със сигурност знам, че ще има една централноевропейска, може би Русия или Украйна и няколко островни и летни пътувания. Идеята е тази година да опитаме лято и море в Турция, а в плановете е Фетие и един от най-красивите плажове в света Олудениз.
