През юни 2016-та година направих интервю с писателя от Швеция Юнас Юнасон. Той е известен с книгите си, но и с интересната си лична история. След много години в медийния бизнес осъзнава, че единственото нещо, от което наистина има нужда е да разказва истории. Продава бизнеса си и отива да живее на остров. За да направим интервюто той трябваше да отиде на съседен остров, където има добър интернет. Аз го чаках в телевизионното студио в София, облечена в ослепителна жълта рокля, с прекрасна прическа, грим и любимите ми Manolo blahnik. Бях ужасно нервна. Питах се дали ще се случи връзката, дали ще се проваля с въпросите, достатъчно негови интервюта ли съм изгледала, всички книги ли прочетох. В уречената минута на екрана пред мен се появи Юнас. С бяла риза и огромна усмивка. Излъчваше небрежно щастие.

В интервю за британския в. „Телеграф“ казвате, че сте бил женен за работата си. Когато решихте да оставите журналистиката, телевизионното продуцентство, изобщо медиите, чувствахте ли се като „скочил през прозореца и изчезнал“? ( по аналогия с книгата му „Сто годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“)

Ю. Юнасон: Да, може да се каже. Препоръчвам на всички да направят същото. Имаме само един живот, който е толкова кратък – прекалено кратък – и трябва да го обърнем с главата надолу един-два пъти, преди да е станало прекалено късно.

Аз: Дали у всеки журналист дреме по един писател?

Ю. Юнасон: Във всеки журналист ли? Мисля, че във всеки човек дреме по един писател. Въпросът е дали имаме какво да кажем.

И ето ме и мен сега две години по-късно. Журналистка, майка на две деца, любима, приятелка, участник в не една и две бели – „Скочила през прозореца“, с куфар в ръка, на лов за истории, които да разкаже. За сега ще ги разказвам тук. По-късно ще опитам да ги разкажа и в книга. Тези или други истории. Мои или назаем.

С този блог наречен „Животът на Доника“ ще се опитам да не давам посока, нито съвети. Ще се опитам да ви давам идеи, вдъхновение, усмивка. Да ви доближа до мен и моите пътешествия, до моя живот, който е като вашия – има своите добри моменти и катастрофи.
По пътя ще ми помагат хора, които харесвам. За тях ще четете в секция „Интервю“ или ще опитате да сготвите заедно ястия от цял свят.
Забавлявайте се, пишете ми, питайте и не забравяйте, че:
„Имаме един живот и трябва да го обърнем с главата надолу един –два пъти, преди да е станало прекалено късно.“
Приятно четене!

Другите за мен

На гости в предаването на Бойка Делиева. Разказвам за крузите като емоция, за Фиджи, Вануату, Нова Каледония и Сидни. – тук

Интервю за „Мама Нинджа“. Разказвам за семейството си и за нещата, които ме вълнуват. – тук

Интервю за „Хулиганката“. Цвети Георгиева е журналист, който знае как да води разговор. – тук

Интервю за вестник „Труд“. Как се озовах в професията? Едно интервю за пътеката до телевизионния екран. – тук

Пет въпроса при любимите ми Боги и Симо от Бг радио – тук

Как чета? Отговарям на „Аз чета“. – тук
Блог за пътешественици. За хората, които не се страхуват да загубят от поглед сушата. И за онези, които предпочитат инвестициите в спомени.
Пишете ми на: lifeofdonika@gmail.com

ПОПУЛЯРНИ ПУБЛИКАЦИИ

ПОПУЛЯРНИ КАТЕГОРИИ