Има ястия, които са отвъд възможностите ми да опиша колко удоволствие ми доставят. Мидите, които приготвя моят мъж са едно от тях. Дали защото ги свързвам с лятото и морето или защото около тенджерата с миди често сме се събирали за летен обяд на двора под старата дюля, но това ястие ми е сред най- любимите. Любо го готви с размах и никога не може да повтори пропорциите на тази сладост за небцето. Колкото по очукана и дебела (чугунена) е тенджерата, толкова по автентично брюкселска ми се струва тази рецепта. Но миди сготвени по подобен начин сме яли на много места по света, в изискани ресторанти или на непретенциозни маси на плажа. Но най-хубавите миди стават, когато са сварени с бистришка вода и се консумират в полите на Витоша:) Разбира се, трябва ви и превъзходен готвач. Ако няма наоколо – открийте го в себе си.
Необходими са ви миди, целина (цялата – глава и стръковете). Главата се реже на парчета, а стръковете се поставят изцяло. Нарязани моркови, лук нарязан на едро, чесън.
Всичко това може леко да се запържи със зехтин.
Слагате го в тенджерата, сипвате измитите миди и пълните две трети от тенджерата с бяло вино или бира. Може да сипете узо или пастис и да завършите този шедьовър с няколко зърна черен пипер и дафинов лист.
Варите до отваряне на мидите (между 5-10 мин).
Сервирате с резени лимон.
Консумират се с останалото количество от алкохола:)
На първата снимка са мидите приготвени от Любо, а на втората са миди от ресторант по сходна рецепта.
