Преди време колегите от вестник „Стандарт“ направиха интервю с мен. Говорихме за нещата, които правя в свободното си време. Заглавието на статията беше „Доника Ризова реставрира стари мебели“. Освен това пишеше, че стрелям с арбалет, колекционирам супници и че съм номинирана за „Жена на годината“ от сп. „Грация“. Това последното, мисля че ми спаси реномето.
Приятелите ми знаят, че в селската къща, в която се крием през уикендите в България, най-често ще ме видят с четка или с арбалет в ръка. Е, понякога привечер и с чаша просеко. Те са свикнали , че обичам да… как се казваше в онова клише… „да вдъхвам живот “ на стари мебели. По-скоро се опитвам да спася красиви вещи. В къщата ни там спим на стари железни легла, с прекрасни рисунки на таблите и с пружини, които те карат да сънуваш, че спиш върху облак. Историята със супниците е по-скоро залитане към спомените от детството. Майка ми ми подари супник, който и е подарък за сватбата. След това и свекърва ми ми подари нейния сватбен супник. Така започнах да се оглеждам за още, не само сватбени. А с арбалета историята е не чак толкова интересна. Просто внимавайте като се разхождате около реката:)
От известно време правя неделни „набези“ вместо в мазетата на селските къщи, а на неделния пазар за антики в село Санта Мария. Разбира се, понякога само гледам, но друг път късметът ми се усмихва и се връщам у дома със съкровища, които чакат да бъдат съживени. Още едно клише, но днес в Майорка вали дъжд, слушам Cesaria Evora и ме избива.
Пазарът е доста голям, има си собствен платен паркинг, скари и маси за уморените от обиколката и буквално „от пиле мляко“. На сергии, в халета или върху плат направо на пътя са изложени експонати, някои от които не се сещам кой би купил или други, за които мисля със завист, че няма да са мои. Мебели, картини, книги, плочи, инструменти, градински украшения, списания, играчки, дрехи, чанти, плакати, значки, колекции от марки, монети….има всичко за което можете да се сетите.
Пазарлъкът е част от удоволствието, а продавачите след третата среща вече те познават и са склонни да ти направят отстъпка, която всъщност е леко вдигане на цената. Така и така е ясно, че не си от зяпачите. На пазара има цивилна полиция, която се оглежда за крадени предмети или други нарушения. Не съм я виждала, но знам, че има. Това беше едно от първите неща, които ми каза приятелят, който ме заведе. И после добави: „И да не напомням постоянно, но дръж чантата пред себе си“. Е, ако и това не е неделно приключение!
В същото селце всяка неделя има и фермерски базар. Той е по-популярен от този с антиките, поне според местните списания за туризъм. Намира се в самото село и от него можете да си купите прекрасни меса, сирена, зеленчуци, плодове, сладка, мед, хляб, вино.
На пазара най- сладките розови домати ги продава един българин, който като ме чу че се радвам на възможността да си купя нещо, което ми напомня за дома каза: О, да! Страшно вървят с ракия. Имаш ли? Е, щом имаш и ракия и салата, ето и едни люти чушлета подарък от мен:)
Другата неделя, ако много ви трябвам първо ме потърсете наоколо. Ако не съм там, пробвайте и в единствения шопинг аутлет на острова. Той е на разклона преди селото. Имат страхотни стари дизайнерски колекции. Както стана ясно неделя е пазарен ден.
