Януари в Сидни и региона е горещ месец. В него децата са в коледно-лятната си ваканция, а страната се готви да отбележи с еднакво пищни тържества и националния си празник и настъпването на китайската нова година.
Сидни ми подейства като юмрук в корема. Абсолютно неочаквано си загубих дъха и дълго ме боля. Първият ден неподготвена за силните слънчеви лъчи дори и през облачен ден, подмамена от 23-те градуса (необичайни за сезона) навъртях двайсетина километра пеша. Резултатът беше крака с лепенки и лице в морав цвят. И хем ме болеше, хем нямаше по-развълнуван човек от мен. Едва събрах търпение да започна обиколката из града отново. Междувременно часовата разлика ме караше да си лягам в полунощ и да се събуждам в 4 сутринта. Близо седмица се чудех спи ли ми се или мога да изкарвам с по 4 часа сън на денонощие. Явно можех, защото времето летеше, а исках да видя нещо повече от популярните туристически атракции. Отбелязвам, че километрите по улици, паркове, пристанища и пазарчета се увеличаваха, а градусите още на следващия ден започнаха да се катерят към трийсетте. Правопропорционално на удивлението ми от този ексцентричен град.
Най-старият, най-дързък град на Австралия с население около 5 милиона според туристическите справочници е подходящ за посещение по всяко време на годината. Лятото обаче, веднага след коледните празници, предлага чудесно време, сезонни намаления в моловете и все пак не на последно място възможност да се разминеш елегантно със снежните преспи в Европа.