Макар вероятно никога да не сте го чували, Чеджу е по-популярна дестинация от Рим и Барселона. И това съвсем не е случайно.
„Хавай на Ориента“, „Смарагдовият остров“, „Мандариновата градина на Корея“, „Островът на медения месец“, „Островът на жените гмуркачи“: най-малката корейска провинция има почти дузина прозвища. През 2011 дори бе обявена за едно от новите 7 чудеса на света, а малко преди това ЮНЕСКО я включи в списъка с паметниците на световното културно наследство. Над 10 милиона туристи я посещават всяка година – доста повече от тези в Барселона или Рим. И въпреки това има сериозен шанс никога до момента да не сте чували за остров Чеджу. Просто защото огромната част от тези 10 милиона души са корейци.
САМО ЕДИН ЧАС ПОЛЕТ дели хипермодерното, почти космическо летище на Сеул от идиличната гледка през прозореца в Чеджу. Късче райска земя, където морето, небето и дърветата променят своя цвят през целия ден. Ветровете менят посоката си непрестанно и придават на девствената природа особена мистика.
За уникалната природа вина има Хала – спящ вулкан, който се издига на 1950 метра над морското равнище и убедително печели надпреварата за най-висока планина в Южна Корея. Обграждат го 360 по-малки вулканчета, множество пещери, причудливи скални образования, езера, гори и паркове, оцветени в цикламените цветове на кралските азалии, и, не на последно място, безкрайни мандаринови плантации.
В МИНАЛОТО ЧЕДЖУ Е БИЛ място за заточение на прегрешили сановници; днес е предпочитано място за меден месец или за неизбежните голфъри. Допълнителна атракция за посетителите са над 100-те музеи, модерните хотелски комплекси, еко пътеките и парковете, организираните разходки с ветроходни лодки, множеството фестивали и традиционни ресторанти.
Близо половин милион души живеят на острова. Те са лъчезарни и много открити хора. Гордеят се с уникалността на родното си място , с диалекта си и със способността да постигат всичко с труд и търпение. Само три неща няма на този остров, казва ми красивата ни ексурзоводка и колега журналист Санджи Хонг: няма врати, крадци и бедняци. Няма врати, защото никой не краде. А никой не краде, защото природата е щедра, климатът е мек, хората са работливи и всички живеят добре.
ДРУГАТА ПОГОВОРКА, С КОЯТО местните ни посрещат, гласи, че на Чеджу има три богатства: скали, вятър и жени. Скалите са от изобилстващата черна вулканична лава, ветровете са наистина силни за радост на сърфистите, а жените… те са красиви и смели. Как иначе да определя уникалния традиционен поминък на жените-гмуркачки, поставен под егидата на ЮНЕСКО?
Според легендата тази професия се зародила, след като момиче спасило изхвърлена на сушата водна костенурка и тя в замяна я дарила с вълшебно цвете, което да я пази от опасности. Така се появили жените Хеньо, които търсят прехраната си на морското дъно. И до ден-днешен влизат във водата без кислородни маски, с нож в ръка и огромни кошници, в които събират морските дарове. Тъжните им песни около вечерния огън могат да бъдат чути в Haenyeo Museum, където чрез представления и експозиции се пресъздава трудният им начин на живот. Над 100 са рибарските селца, в които днес има жени гмуркачки. Момичетата в тези семейства започват своето обучение на 7-8 години, напътствани от своите баби, които продължават да се гмуркат дори и след 80-годишна възраст.
ЕМБЛЕМА НА ОСТРОВА СА И каменните старчета Тол Харъбан, които са направени от вулканична лава.В миналото са били поставяни на входа на селищата и пред важни сгради, за да пазят обитателите от нещастия. Днес можете да видите техни реплики навсякъде, както и да си ги купите като сувенир от уличен търговец. Традицията повелява всяка двойка младоженци, която иска да има син, да докосне носа на стареца, а ако желае момиче – устата.
Покрай всичко друго, Чеджу е и мандариновата градина на Корея. Плодовете се отглеждат през цялата година на открито или в парници. Ще доловите ароматата на мандарина в много от традиционните сладкиши, бонбони, ликьори и вина.
ЧЕСТО ОПРЕДЕЛЯНА КАТО ЕДИН от най-красивите паркове в света, „Градината с бонсаите“ е човешко творение, което демонстрира пословичната корейска трудолюбивост и внимателно отношение към природата. В нея работят 40 души, а годишно я посещават над половин милион туристи. Неин баща е Бим Юн Сун. Имах невроятната възможност да пия чай с тази легендарна личност и да науча неговата история. Роден през 1939 година в бедно семейство, родителите му нямат възможност да осигурят неговото обучение и той постъпва в армията, по-късно се дипломира и започва свой малък бизнес. През 1963 година купува земя на остров Чеджу. Теренът е покрит с камъни, няма течаща вода, нито електричество. Когато започва да създава градината, съседите го смятат за луд. Наскоро китайският лидер Ху Дзинтао го посети и превърна парка в особено популярна атракция за китайските туристи.
За българската група Бим отвори вратите на Тайната градина – частната си резиденция. „Градината изисква цялото ми внимание, работя от зори до мрак и се радвам, когато идват хора отдалеч, за да усетят, че сме едно цяло с природата“, казва ни на прощаване един от най-известните хора в Южна Корея. И добавя „довиждане“, а не сбогом. Той знае, че ще се върнем. Че Чеджу няма да спре да ни примамва с легендите, с красотата си и с приятелите, които оставяме тук. Само че от тази нова среща ни дели онова, което според корейците предхожда всяко хубаво нещо в живота: търпение.
Какво да видите:
- Националният музей на Чеджу – експонатите са разположени в зали и на открито. Има и детска част, където децата могат да опознаят историята чрез различни интерактивни игри (www.Jeju.museum.go.kr)
- Ботаническата градина с над 1700 вида растения.
- Шоу с коне, в което удивителните акробатични номера се правят от монголски артисти, пресъздаващи легенди за Чингис хан
- Музей на плюшените мечета – предлага забавления за всички възрасти
- Музей на аеронавтиката – от първия път, когато човек е погледнал към звездите, до Междузвездни войни (www.jdc-jam.com)
- Музей на чая – не пропускайте възможността да опитате сладолед от чай.
- Музей на секса и здравето – оригиналните скулптури, ако не ви ограмотят, поне ще ви развеселят. А смехът е здраве, казват и корейците.
- Музеят на жените-гмуркачки – можете да видите възтановено селище на хеньо, филм за живота им и музикален спектакъл, посветен на обичаите им (www.haenyeo.go.kr)
