По-близо до Мароко, отколкото до Португалия, разположен в Атлантическия океан, този остров е целогодишен туристически хит. Наричат го „островът на вечната пролет“ или „островът на цветята“. Мечтана почивка за любителите на природата и спокойствието.
Първото и последното нещо, което те посреща и изпраща в Мадейра е ароматът на цветя. Въздухът е изпълнен с техния упойващ мирис. Парфюмът идва на талази, когато си в градините на острова или леко те обгръща, смесвайки се с уханието на море, доближиш ли брега.
Тук през януари видях огромни коледни звезди с размерите на храсти, орхидеи цъфнали насред парк, хортензии гиганти, азалии и внушителни магнолии. Улиците на столицата приличаха на световно изложение на цветя, феерия от цветове и ухания.
Едно от задължителните места, които туристите посещават е Ботаническата градина, с прекрасна гледка към залива. Но дори и да не се изкачите до нея, просто може да поседите в някой от парковете в сърцето на града. Всичките ви сетива ще са на карнавал.
Мадейра става „европейски остров“ през 1418 година, когато го открива случайно (разбира се, след силна буря и с бедстващ екипаж) португалският мореплавател Жуау Гонсалвеш Зарку. Скалистите брегове, вероято не му се виждат най-привлекателната гледка на света, а единственото нещо, което сериозно прави впечатление на експедицията е, че на брега има много гори и питейна вода, а в залива расте изобилие от див копър (Funcho). От там идва и името на острова (Илхас Мадейра) и на столицата и основен град – Фуншал. Сгушен между планините и пристанището, Фуншал е пленителен с архитектурата си, катедралите и прекрасния си климат. Ако на острова целогодишно температурата варира между 20 – 23 градуса, то тук заради скътания залив, през лятото градусите може да се покачат и до повече. Напълно поносими за европейците и абсолютно подходящи за лечение на редица болести или просто за почивка на тялото и душата.
Самият Христофор Колумб е оценявал високо предимствата на острова и е прекарал тук няколко години в блажена почивка. Друг е въпросът, че може би е бил в меден месец след като е успял да се ожени за дъщерята на губернатора на съседното отровче Порту Санту, където всъщност са плажовете на архипелага. В Мадейра ви очакват само басейните на хотелите и скалисти малки заливчета, съвсем непригодни за плажуване.
Мадейра е бил любимо място и за Уинстън Чърчил и Джордж Бърнард Шоу, а днес е една от популярните спирки на круизните компании. Тук идват хора, които не обичат резките температурни скокове, голфърите, туристите привлечени от идеята да видят на живо как се прави прочутото вино под названието „мадейра“, както и любителите на пешеходия туризъм.
Фуншал прилича на испански град с бразилски дух. За тази му визия спомагат черно – белите павета наредени под формата на морски вълни (или венчелистчета) по целия Общински площад. Наоколо са и църквите, старинните сгради и голямата катедрала – първата португалска катедрала построена отвъд морето. Тук са и офисите на винените компании, които произвеждат прочутите вина от вида Serikall, Verdelho и Bual, както и десертното вино от сорта Malvasia. Наоколо са и многобройните ресторанти, в които можете да опитате местния специалитет ешпетада – шишчета от месо, които чудесно се комбинират със свежите зеленчуци от острова. Тук изобилието от прясно уловени морски дарове се сервира с току- що изпечен хляб и кана вино „на къщата“.
Не пропускайте да видите в залива на столицата реплика на един от корабите на Колумб, с който италианецът тръгва за Далечния Изток, а се озовава на Бахамските острови. На фона на огромния 15 етажен круизен кораб акостирал наблизо, корабчето на откривателя на Америка на мен ми изглеждаше като истинска орехова черупка. „Луди са били. Напълно луди..“ , заключих потресено.
На тръгване от Мадейра си купих зелено стръкче стрелиция в пластмасова чашка. Това цвете е символ на острова и наистина ме впечатли с екзотичната си красота. След седем години у дома в София, безкрайно местене от етаж на етаж, от тераса на веранда, от сянка на слънце, стрелицията ми имаше само зелени листа и никакъв цвят. Накрая почти се предадох и закарах саксията на селската ни къща. След месец четири цвята разцъфнаха и се превърнаха в разкошни рижи глави на екзотична птица. А аз се сетих че историята за Мадейра стои неразказана. Претърсих старите си флашки за снимки, поразпитах у дома дали не забравям нещо важно…и ето накрая всичко си дойде на мястото.
(Остава да си намеря и другата снимка на вече цъфналата стрелиция..Но вие не се отказвайте, а проверявайте от време на време дали съм я намерила. Или моля, ако отидете до Мадейра снимайте ми вашата:)
P.S. Ето и обещаната снимка.
А това е стрелиция в магазин за цветя в Палма де Майорка. Като гледам цената.. Това цвете е една от най-добрите ми инвестиции:)))
