Микс. Това е думата, която подхожда на днешен Виетнам. Смесица на стилове, религии, народности, идеологии, удоволствия, ултра лукс и бедност, модерна архитектура, старинни храмове и пагоди, гледки, от които ти спира дъхът, и трафик, който не ти позволява да дишаш.
Има много клишета за Виетнам, на които ние модерните европейци сме подвластни. Една част от тях са формирани от американските филми за войната, друга са свързани с истории за липсата на кучета по софийските улици по времето, когато виетнамски граждани живееха у нас.
Чували сме, че виетнамците са взели най-доброто от социализма и най-прагматичното от капитализма. Свикнахме финансовите анализатори да наричат страната „новия азиатски тигър“, а рецептата за икономически просперитет – „виетнамско чудо“, по аналогия с популярното лекарство. Само че не ни е съвсем ясно как можеш да си с крака в миналото и с глава в бъдещето. Тоест – в облаците. Защото икономическите показатели на Виетнам я поставят високо във всички класации:
● Темпът на прираст на брутния вътрешен продукт е един от най-високите в света.
● Виетнам държи повече от половината световен пазар на черен пипер.
Но Виетнам не е само икономическа статистика. Това е страна, в която можеш да градиш бизнес, да почиваш, да се влюбиш.
ШАПКИ ДОЛУ, ХАНОЙ! / Първо усещаш високата влажност. Още на стълбите на самолета дрехите ти залепват и започваш да дишаш като куче, гонило пръчка по плажа. Няколко пъти. Температурата в Ханой е 27 градуса по това време на годината, но се усеща като 31. Валежите и мастилено сините облаци съвсем не допринасят за ведро настроение. Първият силен топъл дъжд за деня се изсипва точно когато си на улицата и нямаш под ръка чадър. Забелязваш, че си единственият, опитващ се да се скрие под стрехите. Местните продължават да правят обичайните си неща, само че са добре скрити под дъждобрани и островърхи сламени шапки. Като се вгледаш в шапките установяваш, че конусовидната им форма е удобна за дъждовните капки. Стичат се право надолу и оставаш сух. Първата ти покупка е такава шапка.
ТОП ДЕСТИНАЦИЯ / Асоциацията на американските туроператори включи Виетнам в списъка за най-атрактивните дестинации през 2013 г. Миналия март Виетнам беше признат от Go Asia като втората най-популярна дестинация в Азия (Go Asia е сдружение на 3000 представители на туризма в Германия). Преди това Виетнам бе регистриран сред най-атрактивните 10 дестинации в iWantSun, водеща интернет страница на туризма във Великобритания.
ПЛАЖОВЕТЕ СА ПУСТИ / Курортът Дананг предлага 30-километрова плажна ивица с чудесни условия за водни спортове и отдих. Плажът „Чайна бийч“ с прекрасен златен пясък бе обявен през 2005 г. за един от шестте най-красиви в света. От плажа се вижда 67-метровата статуя на Буда. Най-високата във Виетнам, с диаметър 17 метра и на 17 етажа. Градът е модерен и подреден. 666-метровият Мост на дракона е едно от най-уникалните съоръжения, които можете да видите във Виетнам. Построен през 2009 г., мостът струва 82 милиона щатски долара. Той свързва летището с красивите плажове на Дананг. През нощта мостовете и улиците светят във феерия от ярки цветове. Плажовете в Дананг обаче изглеждат пусти. Дали заради огромните си размери, дали заради това, че за местните слънчевият загар не носи престиж, а е знак за „усилна работа на открито“ и нисък стандарт на живот… А може би просто сезонът е през февруари.
СМЕЛО СЪРЦЕ, ИЛИ ТРАФИК ПО ХАНОЙСКИ / Във втория по големина град във Виетнам живее една България. Близо 7-те милиона столичани се придвижват по френски широките булеварди главно на мотопеди и в традиционните рикши тук-тук. Основното правило за оцеляване в тази градска джунгла гласи: ако имаш желание да пресечеш улицата, не се колебай. Просто тръгни. Хилядите мотопедчета ще те заобиколят. Ако се поколебаеш, рискуваш да объркаш целия трафик, който е непонятен и без това за всеки европеец. Не се оглеждаш, не притичваш, не се движиш на зиг-заг. Направо тръгваш смело. И безотговорно. Пресичането в Ханой е като скок от Аспаруховия мост. Стремглаво и бързо. И си мислиш, че ти е за последно. Мотопедистите са задължени по неписано правило да те пазят и наистина го правят. Движат се по двама-трима, че и цяло семейство върху един-единствен мотопед, който всеки момент може да се катурне и да разпилее пазарски торби, кошници с плодове и цветя, даже и домашен любимец. На улицата няма изнервени шофьори. Никой не праща „роднински поздрави“, не маха с ръце, не слиза да се сбие, ако бъде засечен. Просто подсвирва с клаксон и отминава с плавна скорост. Бързи и яростни са само полицейските мотори, които профучават с надигната палка, готова за всяване на ред.
ЕДИН ГРЕЪМ ГРИЙН, МОЛЯ! / Все пак има и места, които дискретно предоставят колониален лукс и 24/7 удоволствия. Sofitel Legend Metropole е хотел за знаменитости! Построен през 1901 г., той се превръща в любимо място за Чарли Чаплин, Франсоа Митеран, Съмърсет Моъм, Джордж Буш, Джейн Фонда. Легендарните му салони през войната са събирали дипломати, кореспонденти на световните агенции и шпиони от най-висок ранг. Историята на хотела разказва, че през 1951 г. Греъм Грийн е живял тук, докато е писал за „Пари Мач“. За да усетите наистина тази легендарна атмосфера, е достатъчно да облечете белите ленени широки дрехи, да сложите сламената шапка, да седнете около басейна в Bamboo Bar и да си поръчате един коктейл с ром, лимон и захарен сироп – коктейл „Греъм Грийн“ за тихи туристи с вкус на сладка тайна.
БОСА ПО АСФАЛТА / Ако сте високи близо 180 см и носите обувки с размер над 38-и номер и отгоре на всичко имате ограничено време за шопинг, то вашата задача е с повишена трудност. При мен завърши с пълен провал. Пред магазинчетата за обувки има небрежна купчина от обувки, чехли, джапанки. Ако не сте наясно с местните порядки, вероятно ще поискате да влезете да поразгледате обути. Тогава ядосана лелка започва да вика след вас и да ви сочи отчаяно току-що измития под. За всеки европеец това е сигнал за внимание и предупреждение да не се подхлъзнеш. Започваш да пристъпваш към вътрешността на магазинчето по внимателно, почти на пръсти. Това като че ли още повече вбесява продавачката, която започва да ръкомаха яростно и да сочи собствените си боси крака. Явно трябва да се събуеш. Връщаш се на улицата и изоставяш обувките си в купчината. За последно им хвърляш тревожен поглед, малко преди да установиш, че цялото упражнение е било безмислено. Най-големите обувки в магазина са с размер 39 отговарящ точно на 38. „40?“. Следва весело кикотене и отговор: „No, madam.“ А какви прекрасни Salvatore Feragamo имаше… И то само за 15 долара! По-нагоре по улицата започват лъскавите бутици, където номера има, обслужването е друго, цените са истински,.. но няма никакво приключение.
ДА ПИЕМ ДО ЗОРИ? / Може, но на улицата. Голяма част от заведенията затварят в 23 часа. Изненадата дойде, когато малко след 22.30 часа в един от най-популярните джаз клубове сервитьорите помолиха да платим, защото приключват. Отказаха евро банкнотите и дълго се пазариха по какъв курс можем да платим в долари. И наистина затвориха. За сметка на това улицата тъкмо отваряше. Пред дюкянчета и гумаджийници бодро се редяха пластмасови маси и миниатюрни столчета, лееше се бира и… каквото там е онова зеленото в каните. Набързо стъкмени скари, които димят вкусно, и извадени дъски за игри. Над главите им пеят шарени птици в кафези, а децата си играят под звездите. Докато минаваш покрай тези импровизирани ресторантчета, хората ти се усмихват широко и те канят да седнеш с тях на масата им. Обзема те една особена топлота и спокойствие. И си даваш сметка, че не е важно мястото, а хората. И ако вярваш в това, можеш да си щастлив навсякъде по-света. Виетнамците го умеят. В последното проучване на щастливите нации те заемат достойното второ място.
