Драго Симеонов е слънчевото и любопитно момче на българския радио ефир. Въпреки че телевизията често се изкушава да краде от таланта му той продължава да бъде един от най-разпознаваемите „радио гласове“ . Той е и стендъп комедиат, инфлуенсър в социалните мрежи, но преди всичко е баща на бъдещата телевизионна звезда Павел.
С Драго ни свързва приятелство още от времето когато работех в „Дарик радио“. Винаги съм се радвала на всяка среща с него. Било то „ефирна“ или просто случайно на събитие. Обикновено един от двамата е водещ на събитието, та не ни остава много време за приказки, което си е жива загуба на емоция. Чувството му за хумор е пословично. Ще се убедите скоро.
1. Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?
Нито едното, нито другото. Пътуването е процес по преместването ми в пространството и фактът, че обичам да е бързо, значи, че не държа толкова на него. Ако имаше как да се телепортирам – това би бил моят транспорт. Но това да съм на друго място, ето това вече е предизвикателство. Най-вече поради факта, че не си падам голям пътешественик.
2. Разкажи ми за най- вълнуващото ти пътуване.
Когато бях на 17 пътувах до Германия през лятото. Тогава единствено автобусът беше разумен вариант, нискотарифните самолетни компании бяха бъдеще. Връщането съвпадаше точно до минута с изтичането на визата ми (помните ли визите, евроскептици?). Автобусът обаче не знаеше това и се развали някъде по пътя. Това обикновено включва непредвидено чакане на междинни спирки, каквато беше жп-гарата в Дрезден. Три дни живях на тази гара, понеже нямаше при кого да отида, визата ми беше изтекла, а и не знаех кога ще дойде заветният рейс. После имаше полиция, гранични власти, нервно прехвърляне на отговорност и солидна доза недоспиване. Днес това изглежда приключение, но тогава си беше кошмар. Още се вълнувам, като го разправям. Ама отдавна никой не беше искал да го чуе.
3. Как стягаш багажа си?
Като дева – методично, разумно и с достатъчен диапазон от време, за да размисля дали и тия малко неща са ми нужни. Пътувам с толкова минималистичен товар, че ставам подозрителен за граничните власти.
4. Какво винаги взимаш с теб?
Гледам да взимам бельо, че на петия ден вече е леко некомфортно, ако си все с едно и също. Личната хигиена е важна, така казваше баба ми. Храна за из път избягвам да нося, въпреки старата родна традиция на пита кашкавал в дисагите.
5. Какво си носиш у дома от пътуванията?
Магнити за хладилник. Но вече нямам достатъчно хладилници за тях. Сега си донасям някоя и друга тениска, която да нося години наред след завръщането, обикновено вместо пижама.
6. Има ли места, на които винаги би се връщал с удоволствие?
Само в дома си се връщам с удоволствие. На останалите винаги отивам, независимо колко пъти съм бил.
7. Кое е мястото, за което мечтаеш?
Края на 70-те. Знам, че не ме питаш за време, а за място, но аз обичам да виждам местата през годините и точно този период ми е много интересен. Аз съм турист във времето, не в пространството.
8. Любимата ти книга/ филм за пътешественици?
„Изгубеният свят” от сър Артър Конан Дойл беше впечатляващо книжно пътешествие в точния момент. Иначе любим ми е филмът „Небраска” на Александър Пейн, където героите пътуват от точка А до точка Б, като и двете точки са вътре в тях.
9. Кое е любимото ти място в България?
Пловдив разбира се. Там е сърцето ми. И пъпа също.
10. Коя е следващата ти дестинация?
Хич ме няма по плановете за пътуване. Твърде голям ангажимент е и според мен отнема удоволствието от самото пътуване. Така че се оставям да ме вземат, моята дестинация се казва „доверие”.
Драгомир Симеонов е част от проекта #ExploreБългария на National Geographic
