С Яна ме срещна предаването „Медиите on air“. Ефирната ни среща прерастна в топло приятелство, което калихме и с общи спомени от Сеул. Яна е сред младите и талантливи режисьори на България, за сега познати повече в чужбина. Филмът й „Като захарен памук“ е сред любимите ми късометражни, но дълго помнещи се истории.
- Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?
От една страна аз съм човек, който обожава да си седи на уютно вкъщи с книга в ръка. От друга страна не ме свърта – все ми се иска да отида някъде. Пътуването е неразделна част от мен. Няма значение дали ще е разходка на Витоша, до Пловдив или презгранично пътуване. Ако не се движа, имам чувството, че изпускам нещо. Пътуването ме зарежда. В същото време пътувайки, срещам нови хора, чувам техните истории, изпълвам се с впечатления. А и по този начин прибирането у дома винаги е сладко.
- Разкажи ми за най- вълнуващото ти пътуване.
Преди няколко години бяхме за една седмица в Япония с група близки приятели. Преди да заминем, получих важно поръчение: да помогна на единия приятел от компанията ни да направи идеалното предложение за брак по време на пътуването. Първоначалната идея беше предложението да стане, когато се качим на планината Фуджи. Оказа се обаче, че там няма достатъчно красиво за целта място. Моите усилени проучвания преди заминаването ни все пак дадоха плод: в град Киото има храм – Jishu Shrine, който е посветен на семейството и любовта. И там има 2 камъка, като поверието гласи, че който успее да премине от единия до другия със затворени очи, ще срещне истинската любов. И така: след големи съзаклятнически организации накарахме приятелката ми, която я чакаше предложението за брак, да затвори очи и да извърви разстоянието. А до втория камък стоеше любимият й с годежен пръстен. Превърнахме се в атракция за всички туристи!
- Как стягаш багажа си?
Стратегически! Пеминавам мислено през различните моменти от деня и слагам в куфара нужните за тях неща: ставам сутрин и ми трябва четка за зъби и паста, четка за коса… отивам на плажа и ми трябват бански, кърпа, слънцезащитен крем, книга за четене, слънчеви очила, шапка, надуваем геврек… вечерта ще ходим на бар и ми трябва по-джиджана дрешка, грим, преса за коса (за която съм убедена, че няма да използвам, но все пак… за всеки случай…). Установила съм, че количеството багаж за пътуване за 3 дни е горе-долу същото като за една седмица…
- Какво винаги взимаш с теб?
Тетрадка речник с думи по корейски или книга-биография на известен кинорежисьор, но никога не стигам до тях. За сметка на това по време на ваканция гълтам в огромни количества криминални и любовни романи – но само ако съм някъде на почивка тип „излежаване“. Ако почивката е от тип „активна“, задължителният багаж е фотоапарат.
- Какво си носиш у дома от пътуванията?
Имаше период, в който си мъкнех камъни (тоест малки камъчета) от плажове или планини, но установих, че само ги бутам по чекмеджетата, за да не събират прах, и се отказах. В друг период си взимах пъзели с изгледи от там, където съм – Рим, Париж, дори от един замък в Румъния. Но заемат мноооого място. Затова вече си взимам нещо по-компактно и несъбиращо толкова прах: магнитчета за хладилник.
- Има ли места, на които винаги би се връщала с удоволствие?
Ох, много са – като се обръщам назад, виждам навсякъде хубави спомени и хубави приятели. Може би топ дестинациите биха били Монако заради Формула 1, Париж заради братовчедите ми, Сингапур заради храната, Видин заради Дунава, Варвара заради учебните лагери от Нов български университет, когато снимахме денонощно разни късометражни филми.
- Кое е мястото, за което мечтаеш?
В момента си мечтая да идем с приятели в планината на ски и вечерно време да пием горещ чай пред запалена камина. Но… не остана време. И този път идването ми вкъщи в България се оказа твърде кратко. Нищо, следващия път!
- Любимата ти книга/ филм за пътешественици?
„Презгранично пътуване“ на Ерих Кестнер. Сигурно съм я чела поне 20 пъти.
- Кое е любимото ти място в България?
Обожавам Северозападна България – Белоградчишките скали. Видин. Врачанския Балкан… Обичам и моята София – въпреки панелките, дупките по улиците, вечните ремонти и задръстванията по улиците… Просто това е моят град.
- Коя е следващата ти дестинация?
Реално следващата ми дестинация е Сеул, Южна Корея, където все още прекарвам по-голямата част от времето си. Но сега, след като вече завърших магистратурата си по кинорежисура там, се надявам да прекарвам повече време у дома в София, където да подготвя първия си пълнометражен филм.
