Мартина е водещ на новини, международник и експерт по Румъния. Журналист, който владее знаята до степен превъзходна. Тя беше първата, която направи интервю с президента на северната ни съседка Траян Бъсеску, а по-късно преведе автобиографията на Клаус Йоханис. Мартина работи в нюзрума на националната телевизия Bulgaria ON AIR, но много често можете да я видите в залата за танци. Аз съм горд притежател на гривна, правена от нея (пеперудените й вдъхновения са наистина прекрасни) и смея да кажа, че е била сред любимите ми гости в студиото. С нея мога да пия кафе и да се забавлявам винаги, когато се „засечем“ между многобройните й командировки.
1.Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?
И двете. И много повече от това. Почивам си, когато пътувам. Лекувам се, когато пътувам. Вдъхновявам се, когато пътувам. Опознавам себе си, когато пътувам. Опознавам и тези около мен. Ако ми позволиш да цитирам двама мои любимци: „Пътуването е фатално за предразсъдъците, фанатизма и стеснения мироглед“, Марк Твен. „Нашите очукани куфари бяха струпани отново на тротоара; имахме дълъг път за минаване. Но това нямаше значение, пътят е живот“, Джак Керуак.
2. Разкажи ми за най-вълнуващото ти пътуване.
Всичките са вълнуващи. Но ако трябва да откроя някакъв по-интересен момент, свързан с приключения и адреналин… Беше преди две години в Гърция. С една смешна ладийка, която южните ни съседи нарекоха ферибот, тръгнах да обикалям островите. Денят беше перфектен. На небето нито един облак. Морето гладко като тепсия. Дори видях два делфина, които се гмуркаха в синхрон. Изведнъж задуха силен вятър, появиха се вълни 4 бала! Деца започнаха да пищят, прибори започнаха да падат и да се чупят. Оказа се, че нямаме спасителни жилетки под седалките, както ни увериха първоначално. А капитанът обясняваше, че всъщност така наречения ферибот бил пригоден за вълни 6 бала. Стовариха ни на най-близкия остров. За мен обетована земя. Въпреки че съм много добър плувец, тогава изпитах страх. Известно време не исках и да чувам за „фериботи“. Но вече ми мина! :-]
3. Как стягаш багажа си?
Трудно. Ама МНОГО трудно. Да ти призная ли истината?! Мразя да си стягам багажа. И хората около мен мразят да стягам багаж /смее се/. Отнема ми часове, изнервям се. Цялата къща е с краката нагоре. Все едно е минал ураган. Винаги взимам повече. Винаги връщам повече. Как да вместиш цялата си душа в един малък куфар?! И честно ли е да се ограничиш в един сак, когато отиваш на интересно място?
4. Какво винаги взимаш с теб?
Шал, тефтер, химикал и фотоапарат.
5. Какво си носиш у дома от пътуванията?
Магнити, карти, нещо-намерени неща. Нещотърсач съм си! Като Пипи!
6. Има ли места, на които винаги би се връщала с удоволствие?
По принцип обичам да не повтарям, всеки път да е ново! Пристрастила съм се направо! Но на едно място обожавам да се връщам! И това е Италия.
7. Кое е мястото, за което мечтаеш?
Някое, където е вечно лято. Място с море или океан. С много синева. С миди. И добри хора.
8. Любимата ти книга/ филм за пътешественици?
Може би „Животът на Пи“ или „Корабокрушенецът“. „Шест дни, седем нощи“, „Яж, моли се и обичай“, All is lost“ с Робърт Редфорд. Май обичам филми за пътешественици с елементи на оцеляване! :-]
9. Кое е любимото ти място в България?
Морето. В тихата му и незастроена част.
10. Коя е следващата ти дестинация?
Нека засега остане тайна. Ще ти разкажа, като се върна! :-]
