Мария Пеева е преводач и блогър, а в интернет пространството е по- известна като Мама Нинджа. За медиите тя е и автор на книгата „Писмо до сестра ми“, издадена за сега само в България от Софтпрес. Като фен на Мария съм убедена, че тепърва книгата ще очарова читатели от цял свят.
Иначе Мария от скоро е Баба Нинджа, защото стана баба на бебе Борис. Покрай всичките ѝ ангажименти с блог, събития с книгата, голямо семейство, две кучета, котка на име Фройд и цяла дружина приятелки Нинджи, Мария успя да разкаже историята на едно свое семейно пътуване. Вижте го и планирайте смело семейна ваканция. Поне на сем. Пееви им се получава чудесно:) Всички герои и факти в историята са по действителен случай.
1. Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?
Истината е, че не пътуваме достатъчно! Винаги съм мечтала да пътувам много, но с деца организацията става по-сложна. Затова се налага да се ограничаваме донякъде с тайната надежда един ден децата да пораснат, да бъдат самостоятелни и съответно ние да разполагаме с повече време за пътувания. Светът е толкова голям и интересен, че винаги се чувствам като малко дете на Коледа, когато ми предстои пътуване до ново място.
2. Разкажи ми за най-вълнуващото ти пътуване.
Последното ни пътуване, което много ми хареса, беше с децата, с автомобил с дестинация до Леголенд Гюнцбург, като минахме през Виена, Залцурбг, Мюнхен, а на връщане през Загреб и навсякъде си бяхме планирали кратък престой да разгледаме града. Беше великолепна ваканция за всички ни! Изпитах и едно непознато досега усещане, да видя света през очите на децата си, да се порадвам на тяхното вълнение и радост. А пътуването с кола ни позволи да спрем и в разни малки селца, които изобщо не са популярна туристическа дестинация, но които изобщо не са по-малко интересни.
3. Как стягаш багажа си?
За последното пътуване с нощувки в различни градове стегнах багажа по различен начин – в малки сакове за всяка отделна нощувка, така че да не се налага да разтоварваме багажа всеки път. Беше добро решение. Иначе за почивка обикновено приготвям багаж за всеки в отделен куфар, за да е по-лесно. Няма да ви описвам с колко багаж пътуваме – можете да си представите какво е – с три или четири деца 🙂
4. Какво винаги взимаш с теб?
Сигурно ще ми се смеете, но никога не пътувам без книга. Което не означава, че си прекарвам в четене времето, през което другите разглеждат забележителности. Но винаги има моменти на чакане – по летища, на граници и така нататък, когато една хубава, лека книга ми помага да уплътня времето приятно, вместо да се ядосвам на досадните забавяния.
5. Какво си носиш у дома от пътуванията?
Децата обичат да си пазаруват сувенири – Косьо, моят тийнейджър, колекционира от тези снежни топки и си взима такава от всеки посетен град. Аз пък харесвам магнитчета. Обичам да си купя и нещо характерно за местната култура – може да е ръчно изработен шал или порцеланово изделие, нещо от традиционните им занаяти. Но най-ценното, което си нося у дома, са незабравимите спомени.
6. Има ли места, на които винаги би се връщала с удоволствие?
О, да. Всъщност ние предпочитаме европейски дестинации и ги посещаваме по няколко пъти.
7. Кое е мястото, за което мечтаеш?
Мечтая да отделим достатъчно време за Доминикана, където живее братът на съпруга ни и усилено ни кани на гости. Но за там ще трябва почти месец, което малко усложнява организацията.
8. Любимата ти книга или филм за пътешественици?
От дете обожавам Джералд Даръл и прекрасните му книги за екзотични пътешествия и животни. Този човек има прекрасно чувство за хумор и винаги представя и местната култура по много забавен начин. Препоръчала съм го и на момчетата ми.
9. Кое е любимото ти място в България?
Априлци. Никога няма да ми омръзне този край. Там посещаваме един чуден семеен комплекс край реката, с традиционна архитектура, домашна кухня с отгледани в градината зеленчуци,в самия край на градчето. Сутрин пием кафе, закусваме мекици и тръгваме на планинска разходка по някой от многобройните маршрути. Влюбена съм в това кътче. Обичам си много и родния град Пловдив. Там винаги има нещо ново и нещо старо, което да ми напълни сърцето с радост.
10. Коя е следващата ти дестинация?
Вече съм планирала следващото семейно пътешествие с кола – този път ще е до Италия, Тоскана. Момчетата го очакват с огромно нетърпение. При тези пътувания винаги се старая да има и някоя дестинация специално за деца, освен забележителностите. Тя им е десертът. Но в интерес на истината, децата обичат да пътуват и да разглеждат дори неща, които не очакваме да са им чак толкова интересни. Дори 4-годишният Алекс не се оплака нито веднъж след 10-километровите ни обиколки из градовете, музеите и крепостите, които посетихме. Така че, надявам се, Италия също няма да ги разочарова.
