Иван Минев

0
435

Има една истина, че не можеш да разбереш много за един човек, ако не се наложи да пътуваш с него. И още : „Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му“. И ако продължа с безспорните сентенции, то „Успехът обича смелите!“.

Поканих един такъв смел мечтател, който обича да приключенства, за да ни разкаже за неговото пътуване „извън границата на комфорт“.

Иван Минев не е сред популярните личности, които гледаме всеки ден по националните телевизии. Но в България хората като него се броят на пръсти. Баща, адвокат, общественик, любител на екстремните спортове, застъпник за еко каузи, родолюбец и непоправим мечтател. След ден влиза в предизборна надпревара и за първи път в блога правя интервю с уговорката, че това не е агитация, а моята лична подкрепа към младите, мислещите и можещите българи.

1. Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?

Слагам равенство между пътуване, приключение, философия и промяна. Извън правилата на българската граматика, за мен те са синоними. Животът е едно пътуване. Пътуването е приключение и промяна. А философията не дава отговори, а само задава правилните въпроси, чиито отговори получаваме едва в края на пътуването, както казва и Виктор Франклин в неговата книга „Човекът в търсене на смисъл“.

2. Разкажи ми за най- вълнуващото ти пътуване.

Най-вълнуващото ми приключение е последното, а следващото ще бъде още  по-вълнуващо. Емоцията, адреналинът и успехът са важни, но човек трябва да си преценява силите, защото трябва да оставя запас и за връщане. Например, миналата година трябваше да се качим на връх Орфей с моторни шейни. Времето беше топло, но имаше доста натрупал сняг. Съчетанието на топло време и сняг правят покривката тежка от една страна и от друга много лавиноопасна. Тежкият сняг изисква много повече физически усилия при управлението на шейната и води до по-чести затъвания. Всички бяхме толкова ентусиазирани да достигнем върха, времето беше перфектно и нямаше какво да ни спре. Покорихме върха с цената на много физически усилия и горе вече бяхме изморени. Никой не помисли за връщането. Отварям скоба, че когато си в неестествената ти среда най-важно е физическото, психическото състояния и изправността на животоподдържащата техника. Ако едно от трите не е добре – имаш проблем, ако са две – всичко може да завърши неблагополучно. Казвам животоподдържаща техника, защото в неестествена среда, като например дълбок сняг, където не можеш да изминеш повече от 100 м. пеша е изключително важно моторната шейна да е изправна. Само тя може да те върне обратно. Същото е и при подводното гмуркане, където повреда в регулатора е немислима или пък когато летиш във въздуха, повреда е крайно нежелателно. Както се шегуват пилотите, че основната цел на перката на самолета е да охлажда пилота и когато тя спре пилотът доста се изпотява. Та във въпросния ден покорихме връх Орфей, който е вторият по височина в Родопите и не оставихме сили за връщане. Когато човек е уморен, мускулите не му се подчиняват и се допускат грешки. Така и стана -при преминаванията на едно от деретата загубих контрол над шейната и излетях върху заледен вир. Ледът се пропука и ските на шейната минаха под леда. Дълбочината не беше голяма, около половин метър, но достатъчна да се измокрим до кръста в безуспешните опити да я изкараме от там. Тук добрата екипировка си казва думата, защото трябваше да оставим шейната и да се върнем при колите, които бяха на час път. Час пътуване прекаран при минусови температури, мокър, би бил смъртноносен, ако не си с правилната екипировка. За щастие стигнахме до колите и успяхме да организираме „спасителна акция“, за да си прибера шейната, която продължи цяла нощ. На сутринта след като приключихме заваля обилен сняг. Това е само един малък пример, в който нещата не се развиват съвсем по план и в това как трябва да разчиташ на себе си и хората с теб. В тази връзка искам да отбележа и колко е важно да се въведе хеликоптерното спасяване в България. Защото един счупен крак в планината се превръща в ужас, както за пострадалия, така и за спасителите.

Иван и съпругата му Александра споделят приключенията в живота с усмивка

3. Как стягаш багажа си?

Мисля, че Наполеон беше казал „Ако трябва да отсека дърво за 15 минути, аз заточвам брадвата си един ден“. В подготовката си аз следвам подобен принцип. Не можеш да предвидиш всичко, но не трябва да се оставяш на случайността. В книгата „Черният лебед“ Насим Талеб  описва невъзможността на човек да предвиди случайността, но как все пак можем да се подготвим за нея.

Мразя багажа! Дори когато ходим на почивка със семейството ми носим цял куфар само с лекарства за всеки случай. Когато пътуваш с деца трябва да си подготвен за изненади. Завиждам на хората, които се движат свободно по летището с ръце в джобовете. А аз с вързана връхна дреха на кръста, малка ръчна чанта с документи, с поне един куфар ръчен багаж и естествено върху него едно от децата ми използвайки ме за кучешки впряг. Даже тази година видях и специални куфари направени за това – на колелца във формата на конче, където детето се качва отгоре, дърпано от единия от родителите си. Е, същото е и моето, но не е във формата на конче:)

И все пак багажът трябва да се редуцира и да се прецени какво е необходимо, какво не толкова и какво е малко вероятно да потрябва. Това е особено важно в авиацията, където всеки килограм на борда е разход (говорим за леката авиация когато пилотирам). Преди полет се правят изчисления и се записват в дневника на летателното средство. Дори килограмите гориво са от голямо значение. Няма смисъл да излиташ с пълен резервоар, ако планираш полет от 1 час. Защото допълнителната тежест ти носи допълнителен разход и допълнителни рискове, например при аварийно кацане е по-добре да си лек.

Като инициатор на повечето приключения, на мен се пада честта да нося основна отговорност за подготовката. Когато планирам преход съставям списък с това какво е необходимо и кой следва да го носи. Например при преход с УТВ (бъгита) в повечето случай необходими са, полиспаси (система от макари, които намаляват усилието, служат за издърпване на закъсала машина или за повдигане), моторна резачка (за отстраняване на паднали върху горските пътища дървета), стоманено въже, кинетично въже, (служат за дърпане), крик, компресорче за гуми, фитили за гуми, резервни части, които е силно вероятно да се счупят и др.

С моторните шейни е съвсем различна необходимостта. Тъй като тук всеки кг. на практика трябва да бъде буквално носен в раницата или в чанта за шейната (което я прави по-тежка и по-трудна за управление), се взема само най-необходимото. Лавинен уред във всеки (малко устройство, което излъчва сигнал и в случай на затрупване от лавина, друг с такова устройство бързо намира сигнала и затрупания), лавинна лопата, лавинна сонда и лавинна раница с еърбег (представлява голям балон който се надува в случай на лавина, като целта му е да те изкара на повърхността).

4. Какво винаги взимаш с теб?

Късмет! Гледам да е винаги с мен, защото без него, каквото и да носиш няма да ти помогне. Предметът, с който не се разделям е джобно швейцарско ножче, от тези с многото джаджи. Има дори пинсета и малки клещи. Много пъти е бил точният предмет, от който имам нужда. Вземам го дори при гмуркания под вода.

5. Какво си носиш у дома от пътуванията?

Хубавите спомени. Това е, което остава в крайна сметка, за да може един ден да кажеш: „Аз живях“.

6. Има ли места, на които винаги би се връщал с удоволствие?

Има три типа хора: като морков, като яйце и като кафе. Поставени във вряща вода (неблагоприятна среда), първите се размекват, вторите стават по-корави, а третите променят средата. Стремя се да бъда от третите. Да променям средата около себе си. Някои предпочитат да сменят средата и да намерят друга по-благоприятна, по-голям град с повече възможности, но на мен Хасково си ми харесва, а това което не ми харесва се старая да го променя. През 2016 г. си купих УТВ и бях единствения от града. Сега Хасковската група е една от най-големите и сериозни бъгисти в страната. Тенденцията е да се получи така и с моторните шейни. Не бих си купил определена марка автомобил или мотоциклет, само за да вляза в някой ВИП клуб. Предпочитам да си направим наш, по-готин, с по-готини хора!

7. Кое е мястото за което мечтаеш?

Хасково с летище и автомобилна писта. Считам, че такова съоръжение рано или късно ще се появи в България, но искам да изпреварим другите и това да стане в Хасково. В Гърция има много такива места, а най-близкото е Серес. В Румъния наскоро откриха до Букурещ – Аданката, Сърбия също има. Да не говорим за Турция където имат и за Формула 1. Работим върху такъв проект от доста време, общината разполага и с подходящ имот, нужни са ни само повече съмишленици. Това е болна тема за хората от моторните спортове, а ползите за града ще са много. Такова съоръжение би напълнило хотелите ежедневно. Това ще превърне  Хасково в по-голям туристически обект от Пампорово.

8. Любимата ти книга/ филм за пътешественици?

«Анатомия на илюзиите» от Людмила Филипова. Тя не е за пътувания, но има различен поглед върху прехода. Дори бих казал, че има доста сходства с Рей Дарио относно променящия се световен ред, като говорим за България. За това какво искат новите поколения и смяната на реда.

9. Кое е любимото ти място в България?

Хасково, разбира се!

10. Коя е следващата ти дестинация?

Парламентарната трибуна!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here