Дарио Диониси е блогър и наистина интересен събеседник. За своите безсрамно малко години е изненадващо „отворен“ на тема философията на пътуването. Изобщо отлично знае от къде е тръгнал и до къде иска да отиде. Неговите безкрайно симпатични приключения може да следите на:
1. Какво е пътуването за теб? Приключение или философия?
Философия с характеристиките на приключение! Всяко пътуване за мен е нещо като малко прераждане, като всяко от тях, независимо къде отида, отключва някаква нова част в сетивата ми. Но най-вече пътуването е най-добрият ми учител в живота. То ми предоставя уроци, които научаваш само и единствено, когато си отвъд комфортната ти зона и това до голяма степен го прави още по-безценно. Но философията на пътуването, като цяло, не е сложна, елементарна е за следване… просто се довери и се спусни към приключението и остави то да ти покаже света.
2. Разкажи ми за най- вълнуващото ти пътуване.
Най-вълнуващото ми пътуване би било трудно да го посоча. Вярвам дълбоко, че тепърва ще ми предстоят незабравими и уникални пътешествия, все пак съм само в двайсетте си. Но ако трябва да посоча най-запомнящото ми пътуване до момента, със сигурност ще бъде, когато живеех във Флоренция за пет месеца. Чувството да си откъснат от всички, да си далеч от собствения си дом, е незабравимо преживяване. Това преживяване ме превъзпита как да се оправям сам, оформи ме като по-еродиран и отговорен човек, но най-вече ме образова изключително много. Да живееш в град, който е предоставил едно от най-важните течения в историята на човечеството, не е малко. Аз се наслаждавах на всяка секунда, която прекарвах там, и извличах колкото се може повече опит, знания и незабравими емоции.
3. Как стягаш багажа си?
Зависи от дестинацията и разстоянието, за което се приготвям. Ако ходя в чужбина, един малък куфар и раница ми стига, но пак казвам това е много относително. Когато обикалям България, гледам да нося малко багаж. Като цяло едно нормално пътуване протича в компанията на двете ми чанти – едната за лични вещи плюс храна, а другата за техниките (фотоапарат, батерии и т.н.)
4. Какво винаги взимаш с теб?
Най-важното ми правило, когато пътувам ( включително, когато взимам хора със себе си), е да взимам доброто настроение с мен! Бъдеш ли в добро настроение, плюс красивото, което те заобикаля и емоциите, които ще преживееш в даденото място, всичко ще допринесе за един незабравим и скъп спомен за човека.
5. Какво си носиш у дома от пътуванията?
Старая се да не трупам вещи, защото това го оставям за консуматорското общество. Затова пък се връщам с куп красиви снимки, чифт мръсни обувки, които са гаранция за едно добре осъществено пътуване, и разбира се спомените, които ги прехвърлям в блога си чрез описания и селектирани снимки.
6. Има ли места, на които винаги би се връщал с удоволствие?
О, да! Даже на прекалено много места бих се върнал пак. Последното място, за което се сещам, че искам да се върна, и ще го направя, е Странджа планина. Много ме заплени мястото и магическата атмосфера. Просто е толкова непокътнато и пълно с история, че няма как да не се влюбиш.
7. Кое е мястото, за което мечтаеш?
Мечтаните дестинации са многобройни, но в момента две са ми във фокуса – Исландия и Нова Зеландия. Исландия просто заради уникалната природа, която имат и фактът, че се намира на толкова отдалечено място, е запленяващо, а и истинска мечта ми е да видя северното сияние в цялата му прелест, а къде мога да осъществя това, ако не в прекрасната Исландия? Нова Зеландия пак предимно заради неповторимата природа, която притежава, но и голямото и богато разнообразие на животни, природа и пейзажи, ох, особено пейзажите. И пак е в другия край на света.
8. Любимата ти книга/ филм за пътешественици?
Книга, която ми привлече вниманието за по-дълго време, бе „Географията на блаженството“ на Ерик Уайнър. Книгата представя народопсихологията на конкретни държави, които са посочени в книгата, както и техните уникални различия спрямо останалия свят. Точно такъв тип неща ме заинтригуват да чета и разглеждам, защото светът е толкова пъстър, че всеки ден можем да научаваме по нещо ново.
9. Кое е любимото ти място в България?
Любимото ми място в България засега е крепост Цепина, край село Дорково. По принцип най-голямата ми слабост са залезите, просто моментът е невероятен как изпращаш слънцето към другия край на света и знаеш, че ще го видиш в утрото. Самият сценарий, на който станах свидетел, беше повече от магически! Да гледаш как красивите оранжеви цветове се сгушват из между Рило-Родопския масив, който е леко заснежен, е просто спиращ дъха момент! Просто помня как седях там и гледах с широко отворени очи и се стараех дори да не мигна, за да не загубя дори и микро секунда от тази панорама, която никога няма да забравя.
10. Коя е следващата ти дестинация?
Трудно е да се каже, със сигурност много места ме очакват да обиколя тази година в България. Но ако говорим за пътувания от по-сериозно естество се надявам силно април месец да съм одобрен и да бъда приет по програма Еразъм да уча един семестър в слънчев Лисабон, Португалия. Имам сериозни планове и идеи, ако всичко това се осъществи. Но ще разберем това в бъдеще и в блога ми.
